Predestination of souls

"Това е грешният човек!" Кой е грешният човек? Какво не е наред с този? Той е красив, добре възпитан, печели пари, чете книги...Какво не е наред с него?



Той не е лош. Той не е единственият! Той не е моят мъж!
Ето как се случва това. Те страдат от самота, запознават се, срещат се...Но връзката се разпада. Защото това е неподходящият човек.

Странно е. Значи има "единственият", единственият, когото искате? Та нали в душата си имате неговия образ, неговия глас, неговата миризма? Значи смътно си спомняте своя човек, когато със сигурност знаете, че другите не са той? Или не е тя?

Ние в тълпата безпогрешно разпознаваме своя.Разпознаваме го мигновено. Познаваме го, има скъпо лице, позната фигура....

Но как можеш да разпознаеш някого, когото никога не си виждал? Някой, за когото само си мечтаете? Как можеш да чакаш някого, когото не познаваш? И да си тръгваш от другите, те са непознати.Добри, но чужди. Не са наши.И ние трябва да чакаме и да търсим своите.

Не можеш да объркаш майка си, детето си, съпруга или съпругата си с някой друг. Дори и да ви дадат подобен, не можете да ги объркате. Не можете да замените своето с чуждото.

И това усещане се случва на онези, които се запознават, изграждат отношения, полагат усилия, ходят на срещи - и след това си казват: "Това не е моят човек! Не и този!"

Сякаш познават и помнят някого, когото не могат да познаят и запомнят.
Може би душите наистина се срещат, преди да се родят. И тогава се търсят, след като са се пропуснали в земния живот?

Може би предварително ни се показва филм за нашия живот и за нашия човек? Предопределението се чете тихо и ясно, виждаме този, когото ни е предопределено да обичаме?

Но не можем да го срещнем.

И това странно усещане: "това не е той!", - показва, че има "онзи", нашият, някъде в подсъзнанието ни има неговата външност и мирис. И един глас. А откъде го знаем, не знаем. Но си го спомняме и го търсим. Оплакване от самотата и следване на препоръките на специалистите.....

И не е нужно да се насилвате да общувате с "неправилните". Можем да се запознаем и да търсим. Можем да бъдем приятели и да общуваме. Но за да живеем с "неправилния" или "неправилната" - не е необходимо да го правим. Невъзможно е да се замени собственият с друг. Можете само да направите себе си и другия човек нещастни.

Ако все още не сте го намерили, потърсете го. И се доверете на чувствата си. Става дума за чувства, за памет, за любов. Когато любовта и споменът са налице. Но все още няма среща.

И затова казват след това, когато я намерят: "Цял живот те чаках", "Цял живот те търсих". Странни думи. Как може човек да чака някого, когото никога преди това не е виждал и не е срещал?

Но това е, което казват. И много хора го знаят.Истина е.

Анна В. Кирянова 


No comments:

Дейвид Айк - Отвъд предела ( част 1 )

Дейвид Айк - Отвъд предела (част 2)

Дейвид Айк - Отвъд предела (част 3)

Followers

Web List