Stones as heavy as the time we carry

На изложбата една жена показваше рокли. 

Красиви, евтини, в народен стил.Но тя ги показваше бавно, без ентусиазъм.С една ръка, сякаш я мързеше. И изражението ѝ не беше весело. Понякога мръщеше нос. Говореше учтиво, но без плам. Напрегнато.

А двамата клиенти дори се дразнеха от тази бавна и неохотна работа. Те пробваха много рокли, но не купиха нищо. Едната каза: "Защо обслужваш толкова бавно? И мудно работите?Дори не съм в настроение да си купя!"

Както и да е, те бяха прави.

Но аз си купих роклята. Те са красиви, евтини, необичайни!

А жената бавно сгъна роклята за мен. С една ръка. Тя се обърна настрани.Тя каза тихо: "Имам счупена ръка. Но ти трябва да работиш.От какво да живея?"Всичко придоби смисъл.Под широката, флорална пелерина имаше гипсова отливка. Боли ме. Но трябва да се работи.

Разбирам. Нямам болнични, нямам уикенди, нямам празници. И трябва да работя.На кого му пука за гипса или за душевните ни рани? Това не се заплаща. Ако сте самостоятелно заети.

Но невинаги трябва да се ядосвате, ако работят бавно или ви посрещат без ентусиазъм.Ако човекът е в лошо настроение.Ако въздиша, забравя да се усмихне или не отговаря на съобщение, което не е свързано с работата.

Ние не знаем през какво преминават другите. Не знаем в какво настроение са те. И дали имаме моралната сила да изслушаме бъбренето или да утешим другите.... 

В работата има сила. Ако я съберете и проявите смелост. Но да се преструваш на безгрижен и да правиш другите щастливи понякога няма сила. Това наранява. Боли това, което е скрито под пелерината с цветя. Много хора имат рани и счупвания, скрити там.

Затова пожелах на жената да е здрава. И сама сгънах роклята, което не е трудно, когато нищо не боли.Поне една ръка.

А жената се усмихна искрено.

Трябва да работим.Трябва да живеем. И да разчитаме на собствените си сили. И да крием болката.С годините става все по-добре и по-добре....

Анна В. Кирянова

Coincidences and signs in difficult times

История за помощ и спасение от врагове 

Когато няма на кого да се опреш, когато всички са си тръгнали или никой не може да помогне, един ангел помага.Той ни хваща за ръка и ни отвежда на правилното място.И включва светлината за миг. Или ни вдига, когато паднем. Ангелът ще ви разкрие злобата на враговете ви и ще ви даде сили да устоите. 

Една жена разказваше отдавнашна история. Това е силна и интелигентна жена, която преди много време попаднала в опасна ситуация. Искали да й отнемат производството, фабриката - това се случвало тогава.И враговете ѝ се обърнали срещу нея, навредили ѝ, злепоставили я. Тя се бореше и не се предаваше, Ирина имаше много силен характер. 

Тя дори се страхуваше да кара кола.Имаше си причини. Тя караше в напрежение и в тревога от една среща, пътят беше блокиран, ремонтът.Взехме отклонение, - покрайнините на града, тъмна вечер.... Замислих се за моето положение. Търсех изход от ситуацията. 

И тогава шофьорът каза, че гумата е спукана. Много лошо. Трябва да стигнем до сервиз. А наблизо имаше едно кафене, доста прилично на вид. И Ирина каза, че ще пие кафе.И че ще изчака шофьора в кафенето. 

Имаше кабинки, масички, отделени с пердета. Ирина седна на една от тези маси. Поръча си кафе. И отново се потопи в тревожни мисли. И изведнъж чу гласове, - говореха в друга "кабина", зад завесата. 

Тя чу целия разговор. Нейните врагове седяха там! На метър разстояние, разделени само от парче дебел плат.Те вечеряха, ядяха и пиеха на три гърла; и обсъждаха плана си.

С неприятно учудване Ирина чу и гласа на заместника си. И човекът, към когото се бе обърнала за правна помощ! И счетоводителят, на когото се беше доверила като на самата.....

Те също бяха в компанията на врагове.

Ирина седеше над чаша кафе и внимателно слушаше какво са решили да направят враговете ѝ. После плати тихо, безшумно излезе от кафенето и се скри зад ъгъла, обади се на шофьора по огромния, като тухла, телефон - тогава имаше такива. 

Шофьорът дойде бързо, колелото беше подкарано. И Ирина започна да действа. Всичко ѝ стана ясно.Враговете много обстойно обсъждаха плановете, кикотеха се и се радваха - толкова умно бяха измислили всичко. 

Тази Ирина спаси себе си и спаси компанията. А след това развиваше бизнеса, успяваше - и успяваше. Сега тя е млада, много красива жена с царствена външност. От нея не можеш да разбереш колко много е трябвало да издържи и в каква борба е трябвало да устои.

Но й е помогнала мисълта за Ангела, който я закриля. Чувството на самота и безпомощност никога не я е посещавало.И отчаянието никога не се появи.Тя вярва, че има Един, който помага и води. 

Много такива удивителни съвпадения се случват в живота на успешните хора. Но мисля, че те просто обръщат внимание на такива съвпадения. Те разбират техния смисъл. И са способни да действат според обстоятелствата.Да не стоят и да не плачат пред затворения път, а да търсят нов. Ако няма нов, да го проправят... 

Това се случва в живота.И човек трябва да вярва в помощта на своя Ангел. А в трудни моменти човек трябва да е внимателен към съвпаденията и случайностите. Неприятностите и отказите, които водят към правилния път.

Може би точно за това са предназначени...?

Анна В. Кирянова