Ученият В. Ротенберг обърна внимание на странна закономерност. Той я нарече „синдром на защита на дисертация”; колегите му полагаха усилия, стараеха се, преодоляваха изпитания и защитаваха дисертации! Постигаха целта си.
А после попадаха в болница. А на мен една университетска професорка ми разказа, че тези, които получаваха докторска степен, често се разболяваха сериозно, дори умираха. Тя е наблюдавала много такива случаи. Като някаква проклятие, наистина!
Това не е проклятие. Това е постигането на единствената важна цел. Не всички учени се разболяваха, а онези, за които получаването на степента беше единствената важна цел; те бяха напълно фокусирани върху нея. „Посветих живота си на това!”, – така казват такива хора. Или още по-лошо: „Бих дал половината си живот за това”, „За мен това е по-важно от живота, това е всичко за мен!”, – напразно говорят така.
И напразно придават такова значение на тази единствена цел, която става прекалено ценна, прекалено важна и скъпа. После плащат за това именно с „половината си живот“ и здраве. Напълно губят сили и воля за живот.
В края на краищата целта е постигната. Няма смисъл да се живее повече. Няма къде да се приложат сили и за какво да се харчи енергия. Значи енергията и силите вече не са нужни.
Помислете какво ще искате и към какво ще се стремите, когато постигнете най-важната си цел; когато сбъднете мечтата си. Да речем, че ще получите огромни пари, имение на морския бряг и автопарк от най-добрите коли.
Или станете невероятна красавица, съвършенство във всяко отношение. Или спечелите първо място в голямо състезание и пожизнени почести. Какво ще желаете и към какво ще се стремите? Повечето хора не могат да отговорят на този въпрос. Те казват: „Ще се наслаждавам на живота!”. Не. Нищо няма да се получи. Това е закон.
Законът е прост: заедно с прекратяването на търсещата активност спира и притокът на енергия в организма. Колата не се движи – не й дават бензин. Защо бензин на кола, която не се движи? Защо гориво на организъм, който не преодолява препятствия, не се стреми към цел, не се бори? Няма търсеща активност – няма ресурс.
Няма ресурси – няма и живот. Много опасно е да имаш свръхцел и да я постигнеш, ако не знаеш какво да правиш по-нататък.Получил желаното и започнал да угасваш – такова е правилото.
Много хора, постигнали голям успех, реализирали мечтата си, изпадали в депресия.А депресията е липса на енергия; „малката смърт“, както я наричат. Не можеш да живееш с една-единствена цел. Трябва постоянно да си в търсене – в условия на несигурност да търсиш изход и да продължаваш да се бориш.
Какво ще правим, когато постигнем желаното? – трябва да се запитаме и да намерим отговора.За какво ще се борим и какво ще желаем? Накъде да вървим? Къде да живеем? – както казваше психологът Леви.
Не правете една цел смисъл на живота си.И не казвайте, че бихте дали всичко за мечтата си.Цената е твърде висока. Който е получил всичко, е загубил живота си.По-добре по малко.Без да се преуморявате...
Анна В. Кирянова
