Sometimes the right thing to do is to close the door on its right side, or not to open it at all

Когато не сте добре дошли, има едно огромно предимство да си възрастен и самостоятелен човек – можеш учтиво да се сбогуваш и да си тръгнеш.

А понякога дори не е нужно да се сбогуваш. Ако никой не обърне внимание на отсъствието ти. И не трябва да си спомняш с горчивина пренебрежението, гримасите, студенина. Това е неприятно, не споря. 

Трябва да благодарите на Небесата за това, че имате възможност да си тръгнете.Не се задържайте нито за минута там, където не ви радват. Не се убеждавайте, че трябва да потърпите. Не се убеждавайте, че това е неучтиво.Не просто не ви радват. 

Те демонстрират недоволство и пренебрежение. Не си правят труда да скрият отношението си. Умишлено се опитват да ви наранят с това.Дори ако това са близки хора, напуснете дома им или обществото им. Обичайте, помагайте, ако трябва. 

Но не се натрапвайте и не се налагайте на онези, които не се радват на вас и не ви обичат. Те се измъчват от вас. Как една жена напусна дома на дъщеря си. Това е притча или приказка; но истинска. Както самият живот. Реална, като дома, от който си тръгна майката. Тя си купила този дом. И още много други неща. 

Е, и идваше в неделя да пие чай, да поговори, да седне в уюта, да си поиграе с внука… Работеше много, в неделя ходеше при дъщеря си. Чакаше цяла седмица този ден.Но с нея говореха през зъби. Подиграваха се на думите й. Дразнеха се и се мръщеха.А жената все се опитваше да намери общ език. Да намери подход! 

Ходеше при психолог, за да разбере как да се държи правилно, как по-добре да се преструва, че всичко е нормално…Връзките трябва да се поддържат. И трябва да се подобряват!И веднъж жената дойде с куп подаръци. Преведе солидна сума за внука за лятна почивка. На зетя купи скъп телефон.Влезе, погледна недоволните лица. 

Поздрави се и си тръгна.Не си измисли извинения, не се опита да изясни отношенията. И не се престори, че всичко е наред. Поздрави се, целуна внука си и си тръгна.И започна да живее живота си. А на обажданията отговаряше кратко и любезно. Обажданията започнаха доста бързо. И съобщения, на които жената също отговаряше кратко. И добавяше сърце. И превеждаше пари за внука. 

Тя се чувстваше самотна. Но знаеше, че не са й радвани. А в детския дом я бяха научили да не се натрапва там, където не е нужна.Мина една година.И дъщерята с мъжа си отидоха в дома на тази майка, за да я поздравят за рождения ден, като изненада. Взеха внука. Купиха хубава тенджера. Скъпа!А в апартамента живееха чужди хора.И тези хора се учудиха ужасно, че дъщерята не знае къде е майка й. 

Те също не знаеха. Но за тях това беше чужда леля! А на работа казаха, че жената отдавна се е уволнила във връзка с преместването.Дъщерята се обади – майката каза през шумовете и птичето чуруликане, че сега е на друго място. 

Преместила се е. Тук работата е по-добра; може да се каже, че не е работа, а почивка. Няма проблеми с храната. Има много цветя. Дървета. Птиците пеят от сутрин до вечер. Тук има много стари приятели и роднини. И всички се радват на мен!Птиците наистина чуруликаха.А после връзката прекъсна.

И дъщерята се втурна в полицията, започна издирването. Но засега нищо не се получи. Търсят я.Но дъщерята пише жалостни съобщения на майка си. Моли я да се върне. Моли я да я прости.А майката понякога отговаря. Изпраща сърце.Което после изчезва. И нищо не може да се докаже. Номерът отдавна не съществува…

Хората, които не са желани от любимите си, понякога си тръгват далеч и завинаги.Ето защо трябва навреме да си тръгнете оттам, където ви демонстрират неуважение и лошо настроение. Докато имате сили и здраве. Не толкова тъжно, колкото тази жена. А спокойно и учтиво.И когато ви повикат обратно, трябва много сериозно да помислите: струва ли си да се връщате?

Следващия път може да сте стари, слаби, болни, бедни. И вече няма да има къде да отидете от хората, на които изобщо не сте нужни…

Анна В. Кирянова

An end in itself or a price you will have to pay

Можеш да получиш всичко - и да загубиш живота си. Човек живее в търсене

Ученият В. Ротенберг обърна внимание на странна закономерност. Той я нарече „синдром на защита на дисертация”; колегите му полагаха усилия, стараеха се, преодоляваха изпитания и защитаваха дисертации! Постигаха целта си. 

А после попадаха в болница. А на мен една университетска професорка ми разказа, че тези, които получаваха докторска степен, често се разболяваха сериозно, дори умираха. Тя е наблюдавала много такива случаи. Като някаква проклятие, наистина!

Това не е проклятие. Това е постигането на единствената важна цел. Не всички учени се разболяваха, а онези, за които получаването на степента беше единствената важна цел; те бяха напълно фокусирани върху нея. „Посветих живота си на това!”, – така казват такива хора. Или още по-лошо: „Бих дал половината си живот за това”, „За мен това е по-важно от живота, това е всичко за мен!”, – напразно говорят така. 

И напразно придават такова значение на тази единствена цел, която става прекалено ценна, прекалено важна и скъпа. После плащат за това именно с „половината си живот“ и здраве. Напълно губят сили и воля за живот. 

В края на краищата целта е постигната. Няма смисъл да се живее повече. Няма къде да се приложат сили и за какво да се харчи енергия. Значи енергията и силите вече не са нужни.

Помислете какво ще искате и към какво ще се стремите, когато постигнете най-важната си цел; когато сбъднете мечтата си. Да речем, че ще получите огромни пари, имение на морския бряг и автопарк от най-добрите коли. 

Или станете невероятна красавица, съвършенство във всяко отношение. Или спечелите първо място в голямо състезание и пожизнени почести. Какво ще желаете и към какво ще се стремите? Повечето хора не могат да отговорят на този въпрос. Те казват: „Ще се наслаждавам на живота!”. Не. Нищо няма да се получи. Това е закон.

Законът е прост: заедно с прекратяването на търсещата активност спира и притокът на енергия в организма. Колата не се движи – не й дават бензин. Защо бензин на кола, която не се движи? Защо гориво на организъм, който не преодолява препятствия, не се стреми към цел, не се бори? Няма търсеща активност – няма ресурс. 

Няма ресурси – няма и живот. Много опасно е да имаш свръхцел и да я постигнеш, ако не знаеш какво да правиш по-нататък.Получил желаното и започнал да угасваш – такова е правилото.

Много хора, постигнали голям успех, реализирали мечтата си, изпадали в депресия.А депресията е липса на енергия; „малката смърт“, както я наричат. Не можеш да живееш с една-единствена цел. Трябва постоянно да си в търсене – в условия на несигурност да търсиш изход и да продължаваш да се бориш.

Какво ще правим, когато постигнем желаното? – трябва да се запитаме и да намерим отговора.За какво ще се борим и какво ще желаем? Накъде да вървим? Къде да живеем? – както казваше психологът Леви. 

Не правете една цел смисъл на живота си.И не казвайте, че бихте дали всичко за мечтата си.Цената е твърде висока. Който е получил всичко, е загубил живота си.По-добре по малко.Без да се преуморявате...

Анна В. Кирянова