Нуждата от присъствие се определя само от отсъствието.Откъснете се от мислите си - уловете се в момента и това е животът и любовта.Колко е хубаво, когато двама души споделят един и същи дъх...дори и през разстоянието.
Любовта е дива сила.Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава.Когато се опитваме да я поробим, тя ни превръща в свои роби.Когато се опитваме да я разберем, тя ни води до объркване на мислите и чувствата.И тази сила е в света, за да ни достави радост, да сближи Бога и ближния, но въпреки това в днешно време обичаме по такъв начин, че плащаме за мига спокойствие с живот, изпълнен с копнеж.
От време на време в живота, ако имате голям късмет, в най-трудния момент срещате такъв човек, който спасява душата ви.Кара сърцето ви да бие отново и ви кара да се смеете през сълзи.
И осъзнавате, че нищо не носи толкова радост, колкото общуването с този човек.И няма значение какво има между вас, дали е приятелство или нещо повече...Важното е, че отново живеете.Същественото не е, че те виждам, а че те виждам.
Всеки от нас е преминал през загуба, лъжи, предателства, обиди.Признак на духовна зрялост и мъдрост е способността да забравяме неприятното и да прощаваме на извършителите му.Това, което е направено, е направено, то е в миналото.
Забравяйки неприятното, ние разкъсваме веригите, които ни свързват с миналото, и си даваме шанс да живеем и да създаваме своя свят в настоящето.Докато не се научим да прощаваме, миналото няма да ни пусне и никога няма да станем здрави, щастливи и проспериращи....
Николай Булгаков