Относно успехите и провалите ви.
Отдавна казвам и често съм го казвал: да обичаш Бога е физиологично.
Отдавна се смята, че чувствата ни са безтелесни, мислите - нематериални и т.н. Но това, което наричаме материя, това, което наричаме поле или дух, това, което наричаме душа - имат обща природа и преминават едно в друго.
Така че проблемите с душата се отразяват на духовното ни състояние, на мислите ни, на поведението ни и в крайна сметка на тялото ни.
Какво е физиология, физиологичен процес? Това е процес, който или се развива, или отмира.Това е като да упражняваш един мускул.Ако човек е развил стремеж към Бога, основното е подсъзнателният стремеж - той е защитен, здрав е, има енергия, делата му са нормални.
Но ако е гневлив, похотлив, похотлив, чревоугодник, алчен, завистлив, отказва любов на близки хора, ако извършва такива грехове и престъпления, тогава стремежът му към Бога е възпрепятстван. А когато човек много греши - трудно му е да вярва в Бога, той физиологически не може да вярва.
Струва ни се, че да вярваш в Бога означава да признаеш дали Той съществува, или не. Това не е нищо подобно, това е ниво на единение и стремеж към Бога - и то се подхранва, изгражда се.
Мисля, че Христовата фраза "Царството небесно се взема насила" означава, че трябва да полагаме постоянни усилия да фиксираме всичко това в подсъзнанието си и да започнем процеса на увеличаване на любовта в душата си.
И така, управляват ни стереотипи, това е съвсем естествено, защото всеки път, когато изразходваме енергия за нов модел на заобикалящия ни свят, той е безумен. Ето защо използваме моделите, които сме развили от детството си, а те се променят много трудно и тежко.
И така, правилният модел на света, който се е формирал подсъзнателно: Бог е на първо място - като всяка клетка, която не вижда и не знае нищо за организма, но го обича повече от себе си. И така, тази правилна подсъзнателна картина на света, която в продължение на векове, хилядолетия се е формирала чрез страдания, мъки, загуби - тя започнала да ерозира заради криворазбраното християнство, заради формирането на лъжливи цели.
Целта формира функция, функцията формира орган.Ако целта ви е погрешна, - функцията, т.е. чувството, енергията, започва да функционира неправилно. И върху тези изкривени чувства започва да седи това, което наричаме дяволщина.
Тоест това, което наричаме дяволщина, е болест на душата, душата е също толкова болна, колкото и тялото, и човек може да не обръща внимание на страданията на душата. Само за тялото може да се пият силни болкоуспокояващи, антидепресанти, но за душата, да кажем, широкоспектърни антидепресанти.
Най-незначителното е, че човек може да убеди себе си да игнорира болката на душата, като я замени с удоволствие, алкохол, секс, наркотици, каквото и да било. За известно време човек има усещането, че е добре.
Сергей Н. Лазарев
No comments:
Post a Comment