Всички най-големи проблеми започват, когато си помислите, изречете или чуете думите "ЗНАМ".....
Вие не знаете нищо...Това е гордост...
Основният опит идва чрез взаимоотношенията.
Гледаш един човек и се чувстваш така - ето ме у дома, разбираш ли? Но не ги оценяваш и ги губиш. А после не се получава и с други хора. Всичко изглежда добре, а всъщност е нищо, но винаги ти се иска да се прибереш у дома.
Животът е много странно нещо: "Просто още не си намерил човека, от когото се нуждаеш" - ми каза най-нуждаещият се човек.
Винаги, когато сте изправени пред избор, бъдете внимателни: не избирайте това, което е удобно, комфортно, респектиращо. Изберете това, което резонира със сърцето ви. Изберете това, което бихте искали да направите, независимо от евентуалните последствия. Щом пренебрегнете зова на сърцето и се задоволите с по-малко, отколкото трябва, изберете с ума си - ще получите дори по-малко от това, на което сте се съгласили.
Грижете се за близките си, ценете онези, които са забравили гордостта си заради вас, които са прощавали много и винаги са чакали. Съдбата ни изпраща такива хора много рядко.
Обикновено се случва така:-
Къде боли?
- Там, където никой не може да види.
Но това е и необходимо, то показва местата на нашите несъвършенства, които също трябва да се научим да приемаме. Но един ден, след като зачеркнете от живота си всички неща, които сте правили, без да обичате - изведнъж ще срещнете себе си.
А когато човек не може да бъде такъв, какъвто е, когато не приема себе си - той изкуствено създава друго себе си чрез различни маски, показвайки ги на света. Но по този начин той само влошава положението си и неразбирането на другите, с което с времето всеки свиква.
А когато започне да се разпознава и да се държи подобаващо - това не става веднага, целият процес трябва да се обърне, което води до това, че човекът отново не е разпознат и му става неудобно. Завръщането никога не е случайно.
Човек се връща, за да промени нещо, да поправи нещо. Пространството ни хваща за гушата и ни връща на мястото, където случайно сме се изплъзнали изпод окото му, за да изпълни присъдата си или да ни даде втори шанс, и така в кръг. Кръг и кръг, докато не се научим да усещаме и приемаме, като отделяме своето и необходимото сега и не се отблъскваме. В края на краищата всеки проблем е проблем само докато си мислите, че е проблем, и колкото по-малко мислите, толкова по-добре започвате да мислите и просто да действате чрез чувства и образи.
Мъдростта не заема много място, тя просто действа навсякъде и не се нуждае от определения.
Има нормални хора, а някои от тях са дори Аз! Но това не е мъдрост, защото е лъжа и гордост.
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment