Фром е написал много беседи за любовта; много напътствия за онези, които трябва да се научат да обичат.Но той я споменава само веднъж.А това е основният признак на любовта.Да не си зрител.
"Нека човек сам да решава проблемите си, да се измъква от неприятности, да постига успехи, да се справя с навиците си, да оздравява, да се справя, да подобрява емоционалното си състояние, да коригира поведението си, да решава проблеми, да става хармоничен."
Точно така. Но защо след това той ще има нужда от вас, публиката? Когато сам ще постигне всичко и ще се справи с всичко.
Тези, които седят в партера и хрупат пуканки, наблюдавайки с интерес нашите скокове и начинания, не ни харесват много.
Някой, който наблюдава личната ни драма или трагедия от мястото на публиката, не ни харесва много.Дори и да се просълзява на особено тъжните места. Или се обръща настрани при страшните.
Този, който ни гледа как се бием с врага на арената, едва ли ще ни обича с цялото си сърце.
Ето защо зрителите не са интересни. И не е чудно, че след една драма или битка си тръгваме по различни пътища.
Благодаря ви за аплодисментите. За вниманието ви. За това, че сте тук.
Но ние можем да продължим оттук нататък. Научихме се да се справяме.
Елате на представлението, това ще им кажем. И не забравяйте да си платите билетите.Публиката трябва да си купи билети.
А тези, които обичат, те винаги са с нас. В мелодрамата, в комедията или в трилъра, - те играят с нас и за нас. Защото влюбените не са зрители. Никога.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment