Най-важното нещо за едно човешко същество е да има Силата на Духа. Истинската воля не е егоистичен стремеж, а способност да се съпротивляваш на всичко, което Духът и Душата ти не лъжат.
Има хора, които присъствието им ви унищожава, това не означава, че са лоши, а че присъствието им ви унищожава. Има хора, които това, че сте около тях, ви укрепва и ви прави по-силни.
Това не означава, че те са добри, а че пребиваването около тях ви укрепва. Бъдете наясно със себе си в момента, в който взаимодействате с другите. И ще ви стане ясно кой какъв е.
Избягвайте да общувате с първите и се стремете да общувате с вторите.
Не спорете, всеки има своя собствена истина и обида. Не казвайте на хората как да живеят и какво да правят. Давайте съвети, когато ви ги поискат. Не си мислете, че сте най-умните или най-достойните, по-добри от другите. Не се опитвайте да бъдете пример за другите, търсете примера наблизо - в себе си, действайте според съвестта си. Беден е не този, който има малко, а този, който винаги има малко. Не се опитвай да се възползваш от всичко, а се старай сам да бъдеш полезен. Ако Сърцето ви е пълно с любов, няма да има място за страх.
С хората бъдете добри и внимателни. Можете да научите нещо от всеки от тях, дори и да са празни. Не си създавайте от хората нито врагове, нито приятели. И тогава няма да си навлечете неприятности от тях. Изкачвайки се в планината, не ритай тези, които заобикаляш по пътя - ще ги срещнеш, когато слизаш.
Научете се да виждате всички живи същества около себе си и се радвайте на всичко - на тревата, дърветата, птиците, животните, Земята, Небето. Вглеждайте се в тях с добри очи и с внимателно Сърце и ще откриете такова знание, което няма да намерите в книгите. И ще видите себе си в тях - живи и обновени.
Най-опасното оръжие е умението да слушаш и да чуваш на себе си и на другите, но само тихо. То променя всичко безкрайно, нищо и никой не може да му се противопостави и е най-хубавото нещо на света.....
Има хора, които обичат да играят. Играят си с чувствата, емоциите, с мечтите ви, обичат да строят въздушни замъци и да ви водят по тези красиви коридори, използвайки различни видове лъжи и манипулации. Те се смятат за звезди на своята малка сцена и си създават нови и нови роли, като с течение на времето напълно се потапят в тях, заличавайки опорните точки, кои са в действителност. Съжалявам ги, макар че не съжалявам никого, просто е трудно да ги наблюдаваш как се губят и се хващат за какъвто и да е образ, който им харесва в момента.
Често имам честта да бъда зрител на такава постановка, в която смяната на декорите и костюмите ме изумява с изтънчеността си. Браво, викам мислено и хвърлям букет, защото представлението иска да се играе.Мисля, че ще изгледам още едно действие.Винаги съм се питала дали има граница за такива хора и къде е дъното, където трябва да спра и да се запитам кой съм всъщност и да започна да подреждам нещата?
И тогава се появява един много важен момент - ПРИЗНАНИЕТО, оттам започва всичко....Да признаеш себе си, другия и това, че целият свят е свободен - всичко има право да бъде такова, каквото е. Да призная, че греша или че не знам нещо, че все още не съм съвършен и да не го изисквам от другите, да призная, че съм се поддал на собствените си и чуждите очаквания, че съм измамил себе си и другите, да призная гордостта си и че умът ми само ме ограничава, и много други неща.
Докато не дадете на целия свят свободата да се съгласява или не с вас, докато не дадете на всеки човек свободата да ви харесва или не, да ви одобрява или не, да гледа на нещата по същия начин като вас или по различен начин, докато не дадете на света свободата, която заслужава, вие самите никога няма да бъдете свободни... и на първо място от това, което си мислите, че сте....
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment