Любовта е съдба. Тя идва от само себе си. И ние не избираме кого да обичаме, както не избираме от кои родители да се родим.
Или по-скоро избираме, преди да се родим, както е смятал Платон.Преди да се роди, душата избира своя жребий; избира родителите си и любимите си хора, които иска да срещне в земния живот.По този начин ни се показва душата на човека. Не неговите земни недостатъци и пороци, това е проблемът.Земните недостатъци се откриват по-късно....
Ние не избираме кого да обичаме.
Но можем да изберем дали да останем с даден човек или не.Възрастният човек има свободна воля.
Любовта идва при нас сама.Понякога тя изглежда много странна от "психологическа" гледна точка.
Ето една жена, предадена от първия си съпруг, се омъжва на четиридесетгодишна възраст за двадесет и четири годишен младеж, когото не познава добре. Запознала се е с него в Близкия изток. А след това пътували заедно във влак. Прибързан ход, нали?
А друго момиче на двайсет години срещна ревнив епилептик, който беше прекарал младостта си в каторга, комарджия. Наказан вдовец с много дългове. Двадесет години по-възрастен от нея.И тя се омъжила за него, въпреки че той изгубил ценностите ѝ на първо място....Това също е малко безразсъдно, меко казано. Дори опасно.
А един велик император се оженил за момиче с лоша репутация от един цирк, където забавлявала тълпите с крайно неподходящи номера, а след това се препитавала с най-древния занаят.Името ѝ било Феодора Акакиевна. Какво момиче! Какъв избор за един император! Много глупав избор, нали?
По онова време не е имало психолози. Нямаше кой да разкаже за съзависимостта и грешния избор. Може би това е нещо добро. Защото и двете тези дами са били изключително щастливо омъжени и обичани от съпрузите си. И съпрузите им бяха направили нещо от себе си. Говоря за Агата Кристи и съпругата на Достоевски, Анна Сниткин.
Император Юстиниан е бил много щастливо женен за красивата, интелигентна, благоразумна и предприемчива Теодора. Те живеели в любов и хармония и заедно управлявали Византия.
Така че съдбата на всеки е различна. И психологията сама по себе си не може да обясни съдбата. И изборите ни не могат да бъдат обяснени. Съществуват любов и съдба, те носят щастие или нещастие. Като рулетката, която Достоевски обичаше да играе.Невъзможно е да се изчислят предварително печалбите и загубите, ако говорим за съдба. Но по-често печели този, който вярва в сърцето си.
Или можете да спрете да залагате и да прекратите играта, ако очевидно губите и връзката ви съсипва.Невъзможно е да спрете да обичате някой недостоен. Но можете да си тръгнете. Въпреки че понякога е много трудно...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment