Как механичните часовници промениха представата за време
През 30-те години на ХХ в. вождът Хехака Сапа, или Черният лос, от индианското племе оглала сиукс изразява концепцията за цикличното време със следните думи:
"Вятърът, придобивайки величие и сила, започва да се върти. Птиците правят кръгли гнезда, защото са с една вяра с нас. Слънцето изгрява и залязва в кръг. Луната го следва, а самите те са кръгли. Дори сезоните образуват голям кръг, като се сменят и се връщат отново и отново. Животът на човека е кръг от детство до детство и така е с всяко нещо, през което преминава сила."
Една от големите трагедии на цивилизацията е, че повечето общности, особено западните, са загубили връзка с цикличното време и присъщото му вечно обновяване.
Древната представа за времето като кръг е заменена с линейна концепция: за повечето хора то е започнало да изглежда като стрела, която се движи по права линия от миналото към бъдещето през настоящето.
Защо е важно дали мислим за времето като за кръг или като за права линия? Защото правата линия, за разлика от кръга, може да бъде съкратена.
Разрушаването на идеята за цикличното време започва през XIV в. и е свързано с изобретяването на механичните часовници в Европа. Те не само били по-точни от слънчевите или водните часовници, но всъщност се превърнали в нов инструмент на властта, създавайки възможност за регулиране, ускоряване и комерсиализиране на самото време. В списъка с ключови въпроси за историята се появи нова позиция: "Кой контролира времето?".
Тиранията на часовника е следващият етап в борбата между християнската концепция за времето и това, което историкът Жак Льо Гоф нарича "времето на търговците".
Според официалната църковна доктрина времето е дар от Бога и следователно не е за продан. Оттук и противопоставянето на църквата на лихварството - даването на пари назаем срещу лихва и използването на времето за печалба. В резултат на тази борба търговците, чийто бизнес зависел от кредитирането, пострадали.
В по-общ план всеки търговски успех до голяма степен се е основавал на умението да се използва времето в своя полза: да се знае кога да се купува евтино и кога да се продава скъпо, колко време е необходимо за доставката на пратката, как ще се променят валутните курсове и вероятните цени на реколтата през следващия сезон, както и как да се изчисли минималното време за извършване на дадена работа. Нарастващата търговска класа в средновековна Европа била съставена от хора, които вярвали, че "времето е пари" и съвсем не е дар от Бога.
Роман Кърнарик, "100 години напред. Изкуството на дългосрочното мислене или как човечеството се научи да не мисли за бъдещето"
No comments:
Post a Comment