Понякога просто трябва да излезете. Изкачване.
Майн Рид има разказ, наречен "Малкият морски вълк".
Едно момче се промъква на кораб; иска да стане моряк.Скрива се в трюма. А те го натоварват с товар, стоки, и отплават.
Момчето се събудило, разбрало, че е хванато в капан, и започнало да се катери нагоре.В противен случай - гибел.Да крещиш на дъното на трюма е безполезно.
И момчето със счупен нож, ръце и зъби си проправило път към живота; през бъчви, чували, рула плат, дамски шапки и дори пиано. Сред тъмнината и плъховете, с които се хранел.
И накрая изпълзял на палубата, изтощен и полужив. Беше спасен. Макар че трябваше да плати огромен дълг - беше развалил много стоки. Станал моряк на един кораб, а после го изплатил.
Има такъв период в живота: трябва да си пробиеш път.Да се спасиш.Гризане, драскане, коване със счупен нож....
И изглежда, че никога няма да има край на торбите, бъчвите, пианата...Тъмно е и плъховете хапят.
Момчето се измъкна.Беше умен и издръжлив.Енергично.Искаше да избяга. Затова се измъкна.
А понякога и ние трябва да се изкачим. Това е всичко.Да се изкачваме и да драскаме.Тогава имаме шанс да се измъкнем от ситуацията.
Но ако седиш под пианото и плачеш, нямаш голям шанс. Понякога - никакъв.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment