Някои хора харесват, когато някой мисли красиво.Други харесват, когато постъпват красиво, но има и още по-дълбока красота на състоянията - тя е, когато човек живее не с мисли и дори не с дела, а с фини потоци от състояния, които чува като композитор, създава като диригент, изпълнява като музикант, поддържа облаците като въздуха, жонглира с тях като вятъра с листата.
Играйте си със състоянията и в тях ще откриете и красиви мисли, и истински дела, и нещо, което не се изразява с думи и дела, но ражда думи и дела. Всичко това не е ограничаващо, а само изпълващо.
Ние, хората, не сме само тела и не сме мисли - ние сме ловци и създатели на състояния, които пътуват от вселена във вселена, от едно многоизмерност в друго.
Всички наши истински животи са състояния, които текат през времето в безкрайността. Където ние сме просто любов, танцуваща своя безкрайно разнообразен танц на проявление на различни етапи.
Резонансът или дисонансът решават всичко в живота ни.
Всъщност не харесваме хората, които изглеждат по някакъв начин или казват нещо - а тези, с които имаме вътрешен съзвучие.
Не се доверяваме вътрешно на идеи, които са красиво формулирани или логически обосновани, а на тези, които намират отзвук в нас.
Ние наистина не се учим от онези учители, които носят някакво специално учение, а от онези, с които имаме вътрешно съзвучие.
И ако се осланяме на това чувство за съзвучие, ако престанем да се опитваме да разчитаме на критерии и започнем да се доверяваме на вътрешните си съответствия, можем да се отървем от много задънени улици, страдания и проблеми, които възникват, когато се опитваме да внушим на себе си това, което ни се струва правилно, но не ни резонира, или да премахнем това, което ни се струва неподходящо, но ни резонира.
Истинската свобода зазвучава в нас, когато ние самите се освободим от това, което не искаме взаимно да се освободим - това е единството.
Няма нищо "правилно" и "неправилно", "лошо" и "добро", "вярно" и "невярно". Съществува само наше и не наше. Научете се да го различавате, да го забелязвате и използвате....
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment