Магическото мислене и ирационалните начини на действие винаги са съпроводени с неблагоприятни условия - вътрешни или външни.При външния недостатък всичко е очевидно: има реалност, има човек, има негови начини за справяне с тази реалност, а в случая с инфантилното магическо мислене тези начини не работят.
Такива магьосници са бедни, болни, често с ниско образование, с някакви неуредени нестабилни взаимоотношения, с някакъв неуреден нестабилен живот, с измамни начини за печелене на пари, не държат на труда, не държат на границите, с мозаечен, променящ се мироглед и представи за себе си.
От такъв магьосник ми се иска да хвана едно копче и да го плесна по бузите, като му кажа: "Кой ти плаща сметките, докато ти играеш кючеци на Бали? Кой се грижи за емоционалното благополучие на децата ти? Кой издържа родителите ви пенсионери?" - и така нататък.
Ако някой не иска да стъпи на земята на собствените си два крака, някой друг трябва да стъпи на четири, а обратният билет от Индонезия на момичето гадател ще бъде купен не от бога, а от пенсионираната ѝ майка (това, между другото, е един от първите въпроси, които тайландската полиция задава на човек, хванат с наркотици или с просрочена виза: имаш ли родители? Имам предвид кой ще плати за депортирането ви?).
А има и моменти, когато външният живот е наред, но вътре е някакъв ад.
Например - непоносима вина и нищо не помага, освен идеята за опрощаващ Бог. Или пък болката от загубата, толкова силна, че е невъзможно да се живее, а дишането се връща само след разговори за отвъдното и за това, че близките ни са все още живи по някакъв начин.
Или безсилието пред баща алкохолик и заместването на това безсилие с контрол под формата на енергийни практики, утвърждения, амулети, късметчета, монети, знамения, каквото и да е. Когато реалността е непоносима, няма значение какво правиш, за да си помогнеш, стига то да работи.
Здравият разум е привилегия на човек, чийто живот е достатъчно добър. И когато една жена, измъчвана от самота и тъга от загубата на единствения любящ човек, казва за смъртта на баба си: "Имам чувството, че тя ме гледа от небето и ми помага", искам да кажа - разбира се, скъпа. Тя те гледа отгоре и никога повече няма да бъдеш сама и всичко ще бъде наред.
Вярно е, казвам нещо друго, но искам да го кажа.
Анастасия Долганова
No comments:
Post a Comment