Има хора, на които можеш да дадеш много.Море от себе си и всичко, което е в теб и на което си способен.Море от многоцветни вълни на настроението.Много емоции.Море от впечатления.Море от празници.
Но те нямат нужда от вашето море.Една обикновена чаша вода им е достатъчна.И те го вземат от вас.И дори ви благодарят за това.И дори се връщат за още.И те прекарват с вас само толкова време, колкото е необходимо, за да изпиете чаша вода.И тогава си тръгват.
Те си тръгват, а ти седиш с непотърсеното си море, смесвайки сълзи на негодувание със солена горчивина.И скоро вие самите ставате горчиво солен. негодни за консумация.Непоносимо.Нещастен.Ядосваш се и обвиняваш.Цялото море, което бяхте готови да раздадете, не ви беше взето!
Наистина е жалко.Но ако се замислите добре, се оказва, че никой не ви е искал това. Поискаха вода.Може би защото вече са имали друго море... не по-добро или по-лошо от твоето, но по-родно и по-нужно.
И затова си струва да запомните, че не можете да замените морето за чаша вода. Стъкло - на чаша. Море - на море.И нищо - нищо.Само така няма да има обидени дарители на морето и нищо неподозиращи нарушители, които искат не да плуват, а просто да пият.Няма да има зависими или безразлични хора.Няма да има търсачи на любов и такива, които не могат да изплатят тази голяма сметка.
И без метафори, приятели мои, тогава не се опитвайте да налагате на хората повече, отколкото искат да приемат.И не искайте повече пари, отколкото могат да поемат.
Лиля Град
No comments:
Post a Comment