Или пък не ги оценяват истински. Обръщат го в ръцете си и го държат пренебрежително; казват: "Как може това да е подарък? Какво от това, че имаш семейство. Какво от това, че имаш здраве. Между другото, то е средно. Какво от това, че съм си купил палто или кола? Това не е подарък, аз съм го купил. Спечелил съм пари, защото имам работа и здраве.
И така, живот. Той също не е кой знае какъв подарък. Той е доста труден и тежък за живеене. Подарък е един милиард долара и дворец като Тадж Махал. Или нещо друго, не знам точно, но нещо голямо и ценно. Това е боклук и нищо.
Преди много години едно момиче получи подарък, който помнеше до края на живота си. Тя била на шест години. Майка ѝ трябвало да я даде в интернат; живеели в провинцията, майка ѝ решила да се запише на строителен обект в северната част на страната, защото тя и дъщеря ѝ умирали в бедност. И малката Ася била дадена в интернат в града, за да се установи засега на новото място. Беше много отдавна, тогава на някои хора им се налагаше да правят това.
А в интерната Ася се разболяла тежко от скарлатина. И възпитателката ѝ я заведе в детската болница и я остави там. Мама не можеше да дойде, Ася разбираше това. Тя лежеше тихо в отделението и си мислеше. Нямаше нито книги, нито играчки. Другите деца лежаха с майките си или майките им идваха при тях в часовете за свиждане. А кой щеше да дойде да види Ася? Сестрата? Никой. Тя е голямо момиче и може да се справи сама.
Ася се държеше много добре, беше тиха и послушна. Измиваше се сама, обличаше прания си халат, наливаше вода, ако беше жадна, помагаше на другите деца, ако плачеха или се страхуваха. И не се оплакваше.
А вечер момиченцето поглеждаше през прозореца. Там горял фенер и валял сняг. Наближаваше Новата година. Ася си представи, че майка ѝ стои под прозореца. И тихо помаха на въображаемата си майка. И не заплака, за да не разстрои майка си, макар че в гърлото ѝ имаше пареща буца.....
Новата година премина в болест и самота. Другите деца получаваха подаръци от майките и татковците, разглеждаха коли и кукли, разопаковаха бонбони.
Ася видя на нощното си шкафче голяма красива чанта - тогава това беше невероятна рядкост, красива чанта с цветя. Някой я беше оставил по погрешка до креватчето на момиченцето. Ася не погледна в чантата - тя беше на някой друг.
Беше някой, който беше донесъл подарък и го беше оставил по погрешка на нощното ѝ шкафче. Отец Фрост е допуснал грешка, трябва да я поправим! И момичето започна да се оглежда в другите стаи и да пита: чия е тази чанта? Чий е подаръкът?
Ася видя леля доктор, навита и недобронамерена. Ася също я попита учтиво: чий е този подарък? Тя не може да намери собственика на красивия пакет, а той, собственикът, може би чака и плаче. Може би дядо Мраз го е объркал? Или пък нечия майка? Дошла е по тъмно и го е объркала...
Докторът каза, че Дядо Мраз идва през нощта, случвало се е, да. Не е объркал нищо, просто не е искал да събуди Ася. Сложил подарък лично за нея, казал й, че я поздравява от майка й, и й пожелал всичко хубаво. Това е подаръкът на Ася, отвори пакета!
Ася потръпна от щастие. Още не беше отворила пакета, но си пое дъхһ.... И тогава видя: портокал, бонбони, ябълка, ядки и флумастери! Шест цвята, флумастери "Союз"! И скицник! Това беше невероятен подарък, приказно щедър.
Ася никога досега не беше имала флумастери. И тя отиде тихо, щастлива, щастлива да нарисува картина за Дядо Коледа. И за мама. Мама така или иначе щеше да дойде през пролетта, а пролетта така или иначе щеше да дойде, така че беше необходимо предварително да се подготви подарък за мама - рисунка. А за Дядо Коледа...
И докторът погали Ася по главата. Ася сама си сплиташе косичките, така че я галеше по косичките.И всичко стана различно, всичко стана съвсем поносимо и дори хубаво. Винаги се случва така, когато получиш подарък: портокал и флумастери с шест цвята, които пищят, когато рисуваш с тях.....
Ася вече е стара лекарка. Много години са минали, много много. И много подаръци са били дадени на Ася; тя винаги е щастлива и благодарна. И на хората, и на самия живот. Тя оценява подаръците и ги подарява. Защото умението да даваш подаръци също е подарък... Не всички разбират това.
И гледат с презрение на даровете на съдбата. Сравняват ги с чуждите дарове.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment