Мислил съм за състоянието на щастието и мисля, че хората се заблуждават, когато мислят за щастието като за крайна цел.
Винаги си мислим, че един ден ще бъдем щастливи: ще си купим тази кола или ще получим тази работа.... или в живота ни ще се появи онзи човек, който ще промени всичко. Но щастието е състояние на нагласа, настроение за момента, а не крайна цел.
Това е като да си уморен или гладен ...то не трае вечно, идва и си отива и това е нормално. И според мен, ако хората разберат това, те по-често ще преживяват и оценяват моментите на щастие....защото то е винаги с нас, много естествено е, а всичко останало се внася.....
Тишината днес е в голям недостиг, и то не защото на Земята има малко тихи места, а защото са малко хората, които са способни да съхранят вътрешната Тишина на ума.
В края на краищата във всяко сърце има струна и тя със сигурност ще откликне дори на слабия зов на красивото. Без значение кой и какво казва за вас - приемете всичко с усмивка и продължете да вършите работата си. След като приключите деня или работата си, забравете за това. Всичко, което сте могли - вече сте направили.
Мнението ви за даден човек е съставено от това, с което вие самите сте изпълнени..... Това са или вашите мнения и проекции, желания и страхове, или вашата любов. Душевното спокойствие е творение на мира ... опознайте себе си и ще бъдете щастливи независимо от обстоятелствата, ако първо поемете отговорност за себе си.
Удивително е как само един човек, попаднал случайно в живота ви, може да го промени из основи, да промени радикално средата ви, мирогледа ви, навиците ви, чувствата ви, вътрешния ви свят, мислите, действията .... Само един човек и нямате нужда от повече.... И този човек сте преди всичко вие самите, това е, когато има хармонично единство.
Но това не е лесно, въпреки че е просто. Затова нека в началото благодарим на тези, които ни пречат, и да признаем този факт в себе си ...
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment