И едно момиче в униформено яке вървеше по улицата. А зад гърба ѝ имаше раница с храна; на раницата беше изписано името на фирмата.Това красиво момиче, все още само момиче, вървеше по улицата и влачеше тази раница. Маратонките ѝ бяха мръсни, шапката ѝ беше свалена ниско над очите, а русата ѝ коса беше разрошена изпод шапката.
Това е работата на това момиче - да разнася храна. А към тях вървяха други две млади и красиви момичета, облечени в модерни палта, с красиви ботуши. Елегантни и свободни. Без к зад гърба си.
И тази разносвачка искаше да се отдръпне, за да пропусне момичетата, но се подхлъзна и падна право в калта. Паднала настрани, за да не се нарани кутията. А двете красиви момичета се засмяха. И веднага станаха грозни като две вещици. Те пискливо подминаха падналата разносвачка и продължиха по пътя си, като се кикотеха. Светлина. Свободни и щастливи...
Очевидно ние помогнахме на момичето да се изправи. Тя се изчерви, очите ѝ се напълниха със сълзи. И изглеждаше нелепо в яке с надпис отгоре. И с тази раница на гърба си...
Поговорих малко с нея, попитах дали е пострадала. Нямаме кола, в града сме за известно време. Но ако е наистина зле, можем да извикаме такси, ще платим за него. Ако си е наранила крака, например. Или ако се замая.
Момичето отказа, но се развесели. Каза, че всичко е наред, това са просто хлъзгави влакове, нищо не е! А аз казах, че не е нищо страшно. Някога тичах в калта с хлъзгави обувки до автобуса за университета. И да носиш количка с бебе, това не е голяма работа. Аз също съм падала в калта. Бам! Тогава всичко се променя. Някои стават кралици. А някои стават вещици. В живота винаги е така.
Момичето доста се поуспокои и ми каза, че всъщност учи за адвокат.А междувременно работи в отдела за доставки. А името ѝ е Александра.Хубаво, кралско име - добавих аз.Александра се усмихна и продължи с кутията си. Толкова е енергична! Животът току-що започва.
И често този, който започва пътя с кутия зад гърба си или с количка, излиза на добър път. Защото е тренирал, научил се е да ходи бързо и да се изправя енергично след падане. И се е научил да пада умно, настрани.А аз се научих да сдържам сълзите си...
А след това всички ние трябва да носим кутията.Трудностите на живота не подминават никого.
Но момичетата и момчетата са тези, които са обучени от живота.Ето как обикновено се случва...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment