Catharsis from fate

Ако сте предадени, това означава, че сте прехвърлени на по-високо енергийно ниво. Това означава, че човек е освободен, за да продължи напред. 

Когато човек напуска старата програма на живот, едновременно с това се отварят и нови възможности. 

Всеки път, когато човек преживява крайната точка на болката, пред него се отваря максималната благодат.

Преминаването през физическа болка - отваря астралния водач, емоционалната болка - отваря менталния водач.

Психическото разочарование - отваря духовния изход, съответно духовното разочарование води към по-фините светове и така до безкрай.

Много хора често и за дълго време увисват в някаква ситуация, образ и само чрез болка и страдание е възможно да преместят фокуса на вниманието си към по-широк диапазон на житейска обективност.

Да не страдаш? Невъзможно - това условие е заложено в човешката ДНК от Твореца за издигане на душата (или спускане - което не дава изход) и активно развитие.

Всеки път, когато човек иска да се издигне, да разкрие вътрешната си същност - той губи нещо ....

Но защо? Това е процесът на избор между миналото и бъдещето. Страхът да не загубим това, което е удобно, познато, уютно.... защото човек винаги трябва да избира: Страх или Любов.

Защото ако човек не се доверява на Бога, той започва да играе игри със себе си.

Изграждането на стратегически задачи, които не са съгласувани с програмата на Твореца, води до разочарование от смисъла на живота. 

Човек мечтае да управлява всеки ден, всяка минута и отново започва да страда, когато плановете му се сринат. На практика той е принуден да вземе платно и бои и да нарисува живота по нов начин.

Отново страхът... напрежението..... Ето защо е невъзможно да не изпитваш болка, докато има обвързаности, има условности, но няма доверие в Съдбата.

Ето защо предателството е тест за доверието към висшия Аз. Предателството е предаване на Бога. 

И тук няма избор, когато ви водят: Страхът трябва да отстъпи място на Любовта и Приемането.

Защо Бог обича пациента? Защото търпението е доверие. 

В онези моменти, когато сърцето е разкъсвано от болка и душата търси изход, търпението се превръща в тиха молитва.

Колко важно е то. Не само да вярваме в Бога, но и да се доверяваме на Бога!

Даурен Муса