The games of time in time

Детето пита "играй си с мен!"; бабата пита: "съпругът ми казва: "седни с мен, да гледаме заедно филм!"; кучето носи топка и иска да я хвърли. Или иска по-дълга разходка.

Но ние нямаме време. Кога да седим на дивана или да хвърляме топки? Няма никакво време, толкова много неща за вършене и грижи.

И водим дълги разговори с непознати; грубо е да прекъснем събеседника и да закачим слушалката. Или да не отговаряме на поредното съобщение. И е грубо да си тръгнем от скучно събитие, на което сме поканени.Или да посочим часовника на застоял се приятел...

Някак си не е прието. А за такава комуникация се изразходва огромно количество време. Не ни остава време за нашето собствено. А е толкова лесно да се каже: "Нямам време! Излезте, моля! Оставете ме на мира!"

Детето ще порасне и няма да има с кого да си играе. Мъжът ще свикне да се справя без нас. И той също няма да има време да седи на дивана. Баба си е отишла. И кучето си е отишло. Само една стара топка, която лежи под верандата на вилата.Тя ще си остане там, търкулнала се е там, когато кучето все още е било там. А за нея не е имало време.

Толкова сме щедри на времето си с непознати. Нашите собствени хора не отиват никъде, нали? Ще намерим време за тях по-късно.Така си мислим.

Но после времето ни просто изтича. То тече бързо и свършва бързо. Ето какво трябва да помним, докато все още имаме време.

Анна В. Кирянова