The visible and the invisible in the changing seasons of life

Нещата се променят и много от тях вече са се променили. И не става дума за това, че старите рецепти са станали грешни, не. Те са излезли от мястото си и от времето си. Някога е работело едно, а сега е друго. 

Валенки не са станали лоши или малки. Просто сезонът е друг.И е глупаво да се носят ботуши.Или пък един заек може да използва бяла кожа през зимата, но през лятото му трябва сива. 

Дневният ред се е променил. Темите за разговор са се променили. Настъпили са различни времена. А успехът, луксът, богатият съпруг, изпълнението на желания и т.н. са темите на вчерашния ден. Миналогодишният сняг, както пише Франсоа Вийон.Или последните викове на мамутите, отдалечаващи се зад хоризонта. 

Скоро завесата ще падне. А когато се вдигне, това ще бъде друга пиеса.С други главни герои и друг сюжет. А старото ще отпадне като буквата "я". 

И няма да ви научат как да обичате себе си и да получавате това, което искате. а как да обичаш другите и да споделяш. Как да запазиш едно семейство заедно. Как да изградите съвместен живот.

И да носиш добро на общността.Как да се разбирате с другите. Как да създаваме полезни неща. 

Това е последното действие на една стара пиеса. Може би е добра! Но скоро ще започне нова. 

Основните неща няма да изчезнат и няма да остареят: любовта, честта, приятелството, грижата, домът....

Но героите, костюмите, декорите ще се променят. Идват времената на реализма. 

И умните са го осъзнали. А не толкова умните продължават маскарада и скучната почивка във филцови ботуши.Скачат върху разпадащата се коледна елха. Продължават да си пожелават нещо и да танцуват. 

Това е глупаво. Но нека се забавляват. За последен път.Защото времената се променят.

Анна В. Кирянова