Чистият ум не създава явления, той е самото явление. Човек, който искал да купи определена лампа за стаята си, не знаел къде в града може да я намери, но в ума си имал точна представа как трябва да изглежда тази лампа. И докато обикалял от един магазин в друг, окото му определяло дали там има подобно осветително тяло.
Можеше и да не открие друга в целия град, но умът му го водеше право към точно тази, която желаеше. Откъде идва тази способност? - Тя идва от чистотата на ума.
Умът може да се оприличи на вода. Дори само да погледнеш поток, в който чистата вода буйно шуми в цялата си чистота, означава да изпиташ най-силната радост, която човек може да има.Подобно е и пиенето на чиста вода. Същото е и по отношение на ума: да общуваш с хора с пречистен ум е най-силната радост.
Независимо дали казват нещо, или не казват нищо: от тях се излъчва еманация на чистота, естествена чистота, която не е "направена" от човека, а е принадлежност на душата; и тя ни доставя най-голямото удоволствие и радост. А има и други хора, които са се научили да говорят и да се забавляват.
Техните маниери са излъскани, остроумието им е преувеличено, интонациите им са направени. И каква е ползата от всичко това? Нищо друго не може да даде тази изключителна радост, за която копнее всяка душа, освен чистотата на ума.
Може да се чуе, че човек с чист ум често изглежда твърде добър за този живот и сякаш няма здрав разум, че хората с пречистен ум много често са сякаш не са от този свят. Да, това е вярно, но не е по тяхна вина. Виновен е поквареният свят, свят, който върви от лошо към още по-лошо. Да, човек с проявена чистота на ума се превръща в изгнаник и не е в състояние да реализира нищо, за което полага усилия.
И какво е последствието от това? А някой може също да има пречистен ум и въпреки това да е светски мъдър. Човек с пречистен ум може също толкова задълбочено и надарено да участва в делата на света, колкото и светски човек. Ако обаче човек с нечист ум действа успешно в света, това ще бъде краткотраен успех.
Когато поставяме под въпрос причините за успеха и неуспеха, нямаме принципи, на които да се осланяме. Не е вярно, че за да успееш, трябва да си добър и честен и да имаш ясен ум. По-често е вярно точно обратното. Но в същото време никой не може да каже, че за да успееш, трябва да притежаваш противоположни качества, много често нечестността и липсата на чист ум водят до големи провали. Вярно е, че успехът на този, който го постига чрез честност и добродетелност, зависи от честността и добродетелността.
Но някой друг, който успее в нещо без всички тези неща, ще преживее провал в деня, в който стане честен и добър. Това е така, защото пътищата им са различни. Състоянието на житейските дела се влияе от нагласата на ума като цяло. Това е поразително за наблюдение и колкото повече човек мисли за него, толкова по-очевидно става: успехът и провалът зависят изцяло от позицията на ума.
Изключително ме заинтересува това, което веднъж ми каза един мой приятел, търговец от голяма бижутерийна фирма, който идваше при мен, за да ми говори на философски теми. Той каза: "Странно е... често, когато отивах в къща, където мислех, че мога да получа повече от реалната цена за дадена вещ, се изкушавах да поискам по-висока цена от тази, която беше реалната.
И всеки път, когато се поддавах на такова изкушение, не успявах да постигна резултати. Въпреки това продължих да се изкушавам да го правя, защото виждах как мои колеги търговци продават камъни на различни хора, които искаха да ги купят за четири пъти по-висока цена от реалната.
Защо те успяваха, а аз не!"
Казах му: "Вашите начини са различни. Те могат да постигнат успех чрез нечестност, а ти - чрез честност. Ако поемете по техния път, няма да успеете."
Понякога човек, който се занимава с развитието на умственото пречистване, може да претърпи неуспехи, може да направи някои жертви. Но това са само разходи по пътя към нещо наистина съществено, към нещо, което наистина си струва.
Ако се обезсърчи от тези дребни неуспехи, той явно ще достигне етапа, в който успехът ще дойде при него, защото чистотата на ума освобождава струните на вдъхновението, които иначе са заключени. И благодарение на това вдъхновение човек се радва и възхищава на всичко красиво и създава всичко добро - за радост и удоволствие на другите.
Веднъж посетих ателието на един починал художник. Останах там петнайсет минути и ме обхвана такава депресия, че попитах вдовицата на художника: "Какво беше душевното състояние на съпруга ви?" Тя отговори: "Ужасно. Съзнанието му беше разкъсано на парчета." Аз казах: "Това се отразяваше в картините му." Ефектът беше такъв, че всеки, който видеше тези картини, изпадаше в подобно състояние.
Ако имаме чистота на ума, ние създаваме чистота. Във всичко, което правим - в изкуството, в политиката, в бизнеса, в музиката, в производството - ние изливаме чистотата на ума до такава степен, че който и да ни заобикаля - непознати или приятели - всички имат участие в нашата радост. Казват, че болестите са заразни. Но чистотата на ума също е заразна: нейните ефекти създават чистота у другите. Някои я запазват дълго време, други - не; това зависи от ума им.
Умът е склад, хранилище на всички знания, които сме събрали чрез обучение, опит, впечатления, чрез петте си сетива. С други думи, всеки звук, дори и веднъж чут, се фиксира в него; всяка форма, която окото вижда - дори и да е пробляснала за миг - се фиксира от него. А когато имаме преизпълнено сърце, то излъчва светлината на душата - съвсем като прожектора на фар. И, което е най-изненадващо, тази светлина, благодарение на силата на волята, попада точно на мястото в склада на ума, където се намира това, което искаме да намерим.
Например веднъж, преди десет години, сме видели един човек и ето че той отново се е появил, а ние го гледаме и си казваме: "Този човек съм го виждал и преди. Но къде...?" И точно в този момент хвърляме лъча светлина на душата си върху картината, която се е запечатала в мозъка ни заради случилото се преди десет години.
Тя все още е там. Напълно сме го забравили, но картината е там и в момента, в който сме пожелали да я видим, душата ни е излъчила своя лъч към това специално място. Но най-прекрасното е, че вероятно има милион такива снимки.
Тогава защо светлината пада върху този конкретен, специален образ? Удивително е. Вътрешната светлина е велика сила, сила, която по своята същност е творческа, и затова, когато лъчът се излъчва, той попада точно на мястото, от което се нуждаем.
Когато тук казвам "килер", имам предвид това, което обикновено се нарича подсъзнание. Килерът, който споменах по-горе, е подсъзнанието. В него се съхраняват много неща и те са живи! Всички мисли и впечатления са живи. В ума няма нищо мъртво. Всичко е живо и живее дълго време. Просто когато не го осъзнаваме, то се намира в подсъзнанието ни.
Например на един човек му е казано, че трябва да посети свой приятел в определено време на определен ден. Той си го записва в тетрадка и после забравя. И тогава идва моментът, в който насред ежедневните му занимания внезапно го посещава мисълта: "Трябваше да бъда там! Не отидох, напълно забравих....
Трябваше да бъда там! Как можах да забравя?!" Тази мисъл, която се е появила в паметта му, е била в подсъзнанието му и понеже волята му я е пожелала, тя се е проявила.Извън всякакво съмнение той знаеше, че има среща, че възнамерява да бъде там; само времето на посещението. забрави..... Къде беше? - В онази част от съзнанието му, наречена подсъзнание.
Дори безполезните неща имат форма в ума, защото всичко има форма. Но тази форма е подобна на източника на впечатлението. Например не само живописта, картината, има познаваема форма; музиката също е език; очите не я виждат, но ухото я "вижда"!
Умът създава и такива форми като кисел, сладък, горчив, остър и всички други вкусове.Ние не ги виждаме, но те са регистрирани в ума ни в определена, характерна форма. Всички тези форми са разбираеми за ума точно както когато идват директно от различните сетивни органи.
Различните впечатления остават в ума и след смъртта.Защото какво представлява индивидуалността?
Индивидуалното съществуване тук е като да се намираш в мъгла. Когато различните физически органи не могат повече да задържат духа, те избледняват и духът ги напуска окончателно. Тялото се разпада - духът остава. Духът е толкова индивидуален, колкото човекът е бил индивидуален във физическото си тяло.
А след като се разпадне, нефизическите впечатления стават по-отчетливи, защото вече не са ограничени от физическото тяло. Физическото тяло е голямо ограничение. Когато то отпадне, индивидуалността става по-определена и по-способна да действа, отколкото когато се проявява на физически план.
Хазрат Инаят Хан
No comments:
Post a Comment