Тя била изхарчила цялата си заплата; не печелела много. Затова купила и подарила тази тънка верижка. Въпросът бързо бил разпознат в женския колектив; тя и приятелката ѝ работели в една и съща фабрика.
И всички започнали да критикуват тази Оля, която подарила такъв скъп подарък. Една колежка дори излязла пред всички и попитала: "Замисляла ли си се дали трябва да обсипваш приятелката си със злато? И да й подариш луксозни съкровища, а? Какво ти е подарила, какво ти е подарила? Наистина е неприятно да видиш такова безразсъдно разточителство!
Във фабриката имаше обикновени разговори и не много дипломатични изказвания....
И на това Оля отговори кратко: "Тя ми подари кнедли".
Какви "кнедли"? И необходимо ли е да се дават бижута за кнедли от брашно и плодове или извара на цената на заплата за тежък труд?
Оля обясни: когато, - каза тя, лежах в болницата и умирах, не можех да ям нищо, моята приятелка ме извика и ме попита: какво искам да ям? Аз просто казах кнедли с картофи. По някаква причина си спомних за тях в замъглено състояние и гадене.
И Галя дойде в студените минусови температури, смени два трамвая и ми донесе тенджера с кнедли. Тя ги направи и ми ги донесе. И така няколко пъти идваше при мен, кърмеше ме, сядаше до мен и ми говореше.Така че нищо не разбирате.
Ако имах едно царство или един милиард долара, и те нямаше да стигнат за моята Галина - за пелмени. А аз имам само заплата. Благодарение на Гала. Защото ако не бяха кнедлите, щях да имам кръст в гробището, а не заплата. Разбирате ли?
И всички жени се замислиха. Започнаха да преглеждат мислено: а дали имат такъв приятел с кнедли?
Не става въпрос за пелмените. А не в златна верижка. А в съюза на две сърца, в които имало щастието на истинското приятелство. Или казано по-просто: колко е важно някой да има нужда от теб. И за това не се пести нищо. За кнедли.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment