Тревожността създава такъв балон около човека. Черупката на тревожността е силна. И с всяка изминала минута кислородът в балона намалява..
Това е като жестокия експеримент с мишката, която била покрита със стъклен капак. И мишката умря. Тя не можеше да диша. В учебника от моето детство това е описано.
Колкото по-дълго сте в този балон, толкова по-малко кислород имате. И колкото по-токсично става съдържанието на мехура, ако продължавате да седите в него, това няма да ви донесе нищо добро. Силите ви се изчерпват, тялото ви се изтощава, тревожността ви се сгъстява...
Защо да седиш в балона? Стани и се разхождай. Направете нещо полезно, ако сте толкова притеснени от ситуацията. Променете средата си. Сменете мястото. Не е толкова трудно.
Статичността е тази, която влошава тревожността. Безпокойството насърчава действието. А вие не действате. Тревогата се засилва. А вие продължавате да мислите мрачни мисли и да не правите нищо.
Разбира се, ако седя на стола, прегърбен, с ръце надолу, правейки тъжно и уплашено изражение на лицето си, ще ми стане страшно и тежко. В главата ми ще се промъкнат мрачни мисли. Можете да опитате. След пет минути ще се почувствате зле.
Проблемът е в бездействието. Това е този балон, който не можем и не искаме да напуснем. Трябва да го направим.
Ако прекопаете леха, полеете цветята, нахраните някой, който е гладен, качите се на трамвая и отидете две спирки до парка, а след това се разходите там, ще се почувствате по-добре.
Колкото по-дълго седим бездейни, толкова по-силен е балонът, толкова по-отровни са изпаренията на тревогата. Въглероден диоксид, който сами отделяме.
Всеки ден трябва да правим по няколко полезни неща. И да промените мястото, където се намирате, ако не сте приковани към леглото.
Магазин, улица, парк, работа - всичко това е от значение. И посещението има значение. И кафенетата.
Колкото по-дълго бездействате, толкова по-силен е балонът на тревожността. И колкото по-бързо се превръщате в мишена за неприятности и болести, в неподвижна, слаба, удобна такава мишена ...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment