It's not sex, it's not love

Никой не ми каза истината за секса, преди да съм правила много секс...

Не от онези истини, които се промъкват в учебниците, разговорите в съблекалнята или се шепнат на преспивания под полупиян дъх. Трябваше да го преживея. Трябваше да се събудя в нечие легло с изтощена душа и тяло, преструващо се, че не е запомнило дъха на непознат като любовна история. Трябваше да науча, че тялото е олтар и не всеки заслужава да коленичи пред него.

Казват, че сексът е просто физически. Но аз усещах как последвалите трусове от една-единствена нощ отекват в нервната ми система с месеци. Останах твърде дълго с мъже, които не бяха добри за мен... не защото не знаех по-добре, а защото клетките ми вече вярваха, че сме едно цяло. Защото окситоцинът не разбира червените флагове. Защото допаминът ще направи затвора да се чувства като рай. Защото оргазмът не е просто кулминация, а обвързващ договор, написан на химия и подписан с уязвимост.

Виждала съм как хората бъркат интензивността с интимността. Правила съм го. Кожа до кожа, преди сърце до сърце. Легло, преди истина... и си мислим, че сме модерни за това, наричаме го свобода... но какво ще стане, ако е просто различен вид робство?

Това, при което се отказваме от части от нашия суверенитет в замяна на момент на връзка, който не сме заслужили.

Това, което не ви казват, е следното: сексът ви пренастройва. Той картографира паметта ви, омекотява инстинктите ви, кара ви да останете, когато всяка част от логиката ви крещи „бягайте“.

И дори да си казвате, че няма значение, дори да казвате, че сте откъснати, тялото ви все още помни. Няма такова нещо като небрежност, когато нервната ви система е толкова замесена.

И не е нужно да засрамваме дивото. Не съм тук, за да засрамвам изборите. Вярвам в свещения хаос. В похотта, която има вкус на мълния. Но нека спрем да се преструваме, че можем да се чукаме като животни и да не се чувстваме като призраци, когато свърши.

Защото сексът, истинският секс в душата ви, усещан като секс, не е просто кулминация. Става въпрос за колапс. Става въпрос за това да пуснеш някого в орбитата си толкова дълбоко, че целият ти вътрешен свят да се промени. И това? Това трябва да се заслужи. Това трябва да е свещено.

Така че не, сексът никога не е бил просто ръкостискане. Това е обмен на души. И ако помнехме това, може би щяхме да спрем да даваме телата си на хора, които дори не са заслужили зрителния ни контакт.

Таня Даймънд