Броят на дните на земния живот е ограничен. Има граница. Някои имат повече, други - по-малко, но има ограничение.
Има ограничение на младостта. Можете да преместите границата малко, но има ограничение.
Може би има лимит и на приятелите. Истинските приятели, които човек ще срещне в живота си.Трима истински приятели.Или двама. Може би пет! Или един. Това е всичко.
Колкото и да се стараеш, можеш да си намериш приятелки, добри познати, колеги...Но не можеш да намериш повече истински приятели.
Обикновено, когато сме млади, срещаме приятелите, които ни е писано да срещнем. И те остават с нас за цял живот. За дълго време. Докато смъртта ни раздели. Или докато не унищожим съкровището на приятелството.Ние не го унищожаваме сами.
Забелязали сте, че когато сте млади, приятелството сякаш е нещо естествено.Това е естествено и нормално: приятели! Приятел, който помага, изслушва, подкрепя.И ние ще правим точно същото с него; ще помагаме, ще подкрепяме...Така трябва да бъде! Това е приятел!
Но ние не се грижим за тези отношения. Е, скарали сме се или сме се разделили. Или пък някой приятел не се е държал достатъчно добре, или се е изказал критично...Нищо. Боли и боли, но ще си намерим нови приятели. Толкова много хора има наоколо. Добри хора!
И тогава разбираш, че са добри хора. Но някак си приятелството не се получава. Получават се добри взаимоотношения с добри хора. Но безкористното приятелство, почти роднинството, не се получава.
Един приятел се смяташе за брат; една приятелка се смяташе за сестра. Наречени брат и сестра.
Имаме ограничен брой братя и сестри. Ограничени.Може би същото е и с истинските приятели.Имаме двама. Пет. Един...Това е ограничението, което ни е дадено в живота. Две ръце.Два крака.Ограничение.Не можеш да получиш нови.
Но отначало не го осъзнаваш. Оценявате го, приятели сте, но не осъзнавате, че може да няма други приятели.Истински приятели.И не цениш твърде много приятелството. Вие го правите. Но не твърде много.
Можете да намерите нови приятели.
Но по-често не можете.Те са различни приятели и различни приятелства. Когато не се обаждат през нощта, не ходят през целия град при болен приятел, не споделят най-съкровените си тайни.Това е моментът, в който има граници.Граници.Граници и ограничения. Ние ги усещаме много добре.
Но при истинския приятел няма граници! Това е приятел! Какви оценки, граници, ограничения?
Но има и граница. Граница на приятел. Пазете се да не загубите стар приятел с всичките му недостатъци и несъвършенства. Ние също сме пълни с недостатъци. И ние също сме несъвършени. Ние сме човешки същества.
И трябва да ценим старите приятели. Простете. Да се помирим.Дори един истински приятел, който ни е даден, е огромна благословия. Може би това е границата.Един приятел.
А той вече е много...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment