Има философски парадокс „Корабът на Тезей“. Героят се завърнал от Крит в Атина с кораба си. Този кораб бил оставен за потомците като паметник.
Корабът се разрушавал с времето. И частите му били постепенно заменяни с нови.
В крайна сметка целият кораб се оказал направен от други, нови дъски.
И това вече е бил друг кораб. Въпреки че е същият. Постепенно истинският кораб се е превърнал в друг. Такъв е парадоксът.
Така човекът, когото познаваме, постепенно се превръща в друг. В различен. Но ние не забелязваме подмяната, защото се заменят детайли. Дреболии, може да се каже. Съставни части...
И после изведнъж разбираме, че това е съвсем друг човек. Чужд и непознат, макар че външно е същият!
Студен, празен, егоистичен, алчен... Дори мирише по друг начин.Това е друг човек! Не този, когото познавахме и обичахме.
Той се превръщаше отдавна. Променяха се детайли, на които не обръщахме внимание. Опитвали сме се да не обръщаме...
А сега пред нас стои съвсем друг човек.Чужд.Въпреки че е толкова подобен на този, когото обичахме. Просто копие!
Това е копие.
Така близките ни се превръщат в чужди. Като кораба на Тезей; бавно и незабележимо.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment