Вашият собствен ум е този, който създава ограничен възглед. Ако в даден момент умът ви не се успокои, ограниченият възглед ще остане непокътнат и няма да се позволи нов растеж...
Ако виждате само през границата на вашата обусловеност, нов възглед никога няма да бъде позволен; това не позволява на ума да надхвърли ограничения си възглед.Ще е необходимо много проучване, за да се види отвъд ограничения възглед, защото самият възглед е това, което ви пречи да растете.
Ако това не се разбере, няма да се види, а ако не се види, няма начин да се отиде отвъд ограничения ви възглед. Вярата, надеждата и прошката са понятия, дълбоко вградени в подсъзнанието.
Вие се обуславяте от тези понятия и докато собственият ви ум не бъде разбран, излизането отвъд не само тези ограничени понятия, но и всяка друга концепция ще бъде практически невъзможно.
Толкова много неща се държат, без наистина да се провери дали са наистина полезни. Ако имате мисъл, за която се държите, гарантирано е, че тя не е наистина полезна. Може би се чудите как мога да кажа това, след като не ви познавам, но не е нужно да ви познавам директно, защото познавам себе си, а понеже познавам себе си, познавам и вас.
Може да не знам кой конкретен ограничен възглед ви държи в хватката си, но това няма значение, защото природата на всички обусловявания е една и съща и това е, което трябва да се разбере.
Можете да реагирате на това, което е пред вас, само с ограниченото обусловяване, което е налице. Ако искате да го преодолеете, погледнете и вижте дали то обединява или разделя. Единството ви поставя в хармония с всичко. Разделянето ви поставя в конфликт с всичко.Това са два коренно различни възгледа, единият обвързва, а другият освобождава.
Въпреки че може да изглежда очевидно кой какво прави, наистина ще трябва да се проучи, ако искате да видите как точно всеки от тях се проявява в живота ви. Животът е винаги това, което е пред вас, и въпреки че нещата може да не са винаги такива, каквито ги искате, докато не се освободите от ограниченото възглед, нов растеж няма да бъде позволен...
Майкъл Купо
No comments:
Post a Comment