When you realize you're always alone

Има моменти, когато няма опора. Няма на какво да се опреш. И няма на кого. Знам го. 
Добри книги? Това е като на „Титаник“ да предложиш да се чете учебник по етикет на обяда. За да се разсееш и да научиш нещо полезно. 
Близки хора? Случва се да ги няма. Или именно те са източник на страдания. Предали са те, например. Или са напуснали този свят, а ние сме останали да скърбим. 

Разходки на чист въздух? Но когато боли, разходките не помагат. Някак не забелязваш красотата на природата. 
За каквото и да се хванеш, всичко изчезва или се оказва фалшиво. 

Къде да търсим подкрепа? Опора? 
Трябва да я търсим в себе си. Да си признаем честно, че няма опора. Помощ няма да дойде. 

Можеш да разчиташ само на себе си. И да се уповаваш на волята на Твореца. 
И когато разбереш това, ще дойдат сили. Малко. Точно толкова, колкото да живееш. 

А това, знаете ли, е най-важното – силата да живееш. Да плуваш в ледения океан под ледените звезди в мрака. Понякога можеш да изплуваш. Да се спасиш. Ако се опреш на волята на Създателя и на слабите си сили. 

И това не е съвет, а описание на отчаянието. В което има сила за спасение. 
Ако има воля на Твореца. И лично усилие да живееш. 

Анна В. Кирянова

No comments:

Дейвид Айк - Отвъд предела ( част 1 )

Дейвид Айк - Отвъд предела (част 2)

Дейвид Айк - Отвъд предела (част 3)

Followers

Web List