Винаги е така. Хората, дори близките, не разбират, че всичко зависи от вас. Струва им се, че вие пречите. Като стена или стълб. И с привличането си ги карате да се въртят около вас. Натискате.Като друг стълб - атмосферен.С вас е трудно.
Вие изисквате нещо. Непрекъснато решавате някакви задачи и принуждавате другите. Вие сте постоянно загрижени. Заети. Не обръщате достатъчно внимание или, напротив, привързвате се и обръщате прекалено много внимание. Казано по-просто, натрапвате се.
И никой не ви благодари. А ако се разгневите и кажете: „Поне благодарете!”, ще ви отговорят: „Ние не сме ви молили! Ти сам го направи! Бихме се справили отлично и без теб!”.
О, глупави и неблагодарни хора!
Виждала съм семейства, в които е починал или е напуснал този, на когото се е крепело всичко. Виждала съм руините на семейства и объркани, скарали се домочадци. Обеднели, отслабели, изгубили ориентири и цялото си имущество.
Виждала съм и колективи без този, на когото всичко се крепеше. Бизнесът се рушеше. Организациите се разпадаха. Изчезваха огромни капитали. И предприятията западат. Всичко се превръщаше в прах.
Този, на когото всичко се крепи, не се цени. Изпитват го за здравина. Упорито не виждат, че това е капитанът, който води кораба между рифове и скали. Че това е Атлант, а не ненужен стълб. Че това е Слънцето в Слънчевата система...
И винаги е едно и също. Колкото по-малко ценяха този, на когото всичко се крепеше, толкова по-бързо беше разпадането на системата.
И това е тъжно наблюдение за неблагодарността. И за това колко често се отнасят с този, който държи всичко на раменете си. После ще разберат.
И ще обвинят с последното обвинение: защо ги изоставихте и на кого ги оставихте?..
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment