Willingness and sacrifice

Приятел ми се обади: попаднал е в беда. В голяма беда. Всичко е много зле. Има нужда от помощ. А той никога не моли за помощ; приятели сме от тридесет години. Може би само веднъж, преди десет години. Тогава се справихме заедно. 

А приятелят ми винаги е готов да ми помогне. Знам го. Но с Божията милост се оправям; нямаше нужда. Но знам, че ще ми помогне. Веднъж в младостта си дойде пеша през нощта от покрайнините на града. Нямаше пари за такси. А той се тревожеше и дойде. Вървя няколко часа. 

А сега се е забъркал в неприятности. И не искаше някой да знае. И аз веднага започнах да действам. След половин час се обадих и казах, че всичко е решено. Договорих се. Имам и пари. Не се тревожи, ще се справим. Тръгвам. 

А приятелят ми казва: „Знаеш ли, веднага след като ти се обадих, дойде информация: бедата е отминала. Сега няма опасност.

Всичко се оказа не толкова страшно, колкото казаха в началото. Само щом поговорих с теб, дойде добра информация. А с останалите проблеми ще се справя! Това са дреболии в сравнение с онази заплаха!”. 

Да, бурята отмина. Така се случва. Но нашата готовност да помогнем вече е помощ. В тази готовност вече е спасението. На твоя сигнал за бедствие откликна приятел. И мракът се разсейва. Така се случва често. Просто едно обаждане до този, който те обича и цени, може да се окаже спасително. И друга помощ не е нужна. 

Това е силата на доброто и взаимопомощта. Може би пратката със спасителната енергия достига адресата мигновено? И променя ситуацията по начин, неизвестен за науката? 

Но в твърдата готовност да помогнеш - вече е помощ. 

Понякога решаваща. Главна...

Анна В. Кирянова