А понякога дори не е нужно да се сбогуваш. Ако никой не обърне внимание на отсъствието ти. И не трябва да си спомняш с горчивина пренебрежението, гримасите, студенина. Това е неприятно, не споря.
Трябва да благодарите на Небесата за това, че имате възможност да си тръгнете.Не се задържайте нито за минута там, където не ви радват. Не се убеждавайте, че трябва да потърпите. Не се убеждавайте, че това е неучтиво.Не просто не ви радват.
Те демонстрират недоволство и пренебрежение. Не си правят труда да скрият отношението си. Умишлено се опитват да ви наранят с това.Дори ако това са близки хора, напуснете дома им или обществото им. Обичайте, помагайте, ако трябва.
Но не се натрапвайте и не се налагайте на онези, които не се радват на вас и не ви обичат. Те се измъчват от вас. Как една жена напусна дома на дъщеря си. Това е притча или приказка; но истинска. Както самият живот. Реална, като дома, от който си тръгна майката. Тя си купила този дом. И още много други неща.
Е, и идваше в неделя да пие чай, да поговори, да седне в уюта, да си поиграе с внука… Работеше много, в неделя ходеше при дъщеря си. Чакаше цяла седмица този ден.Но с нея говореха през зъби. Подиграваха се на думите й. Дразнеха се и се мръщеха.А жената все се опитваше да намери общ език. Да намери подход!
Ходеше при психолог, за да разбере как да се държи правилно, как по-добре да се преструва, че всичко е нормално…Връзките трябва да се поддържат. И трябва да се подобряват!И веднъж жената дойде с куп подаръци. Преведе солидна сума за внука за лятна почивка. На зетя купи скъп телефон.Влезе, погледна недоволните лица.
Поздрави се и си тръгна.Не си измисли извинения, не се опита да изясни отношенията. И не се престори, че всичко е наред. Поздрави се, целуна внука си и си тръгна.И започна да живее живота си. А на обажданията отговаряше кратко и любезно. Обажданията започнаха доста бързо. И съобщения, на които жената също отговаряше кратко. И добавяше сърце. И превеждаше пари за внука.
Тя се чувстваше самотна. Но знаеше, че не са й радвани. А в детския дом я бяха научили да не се натрапва там, където не е нужна.Мина една година.И дъщерята с мъжа си отидоха в дома на тази майка, за да я поздравят за рождения ден, като изненада. Взеха внука. Купиха хубава тенджера. Скъпа!А в апартамента живееха чужди хора.И тези хора се учудиха ужасно, че дъщерята не знае къде е майка й.
Те също не знаеха. Но за тях това беше чужда леля! А на работа казаха, че жената отдавна се е уволнила във връзка с преместването.Дъщерята се обади – майката каза през шумовете и птичето чуруликане, че сега е на друго място.
Преместила се е. Тук работата е по-добра; може да се каже, че не е работа, а почивка. Няма проблеми с храната. Има много цветя. Дървета. Птиците пеят от сутрин до вечер. Тук има много стари приятели и роднини. И всички се радват на мен!Птиците наистина чуруликаха.А после връзката прекъсна.
И дъщерята се втурна в полицията, започна издирването. Но засега нищо не се получи. Търсят я.Но дъщерята пише жалостни съобщения на майка си. Моли я да се върне. Моли я да я прости.А майката понякога отговаря. Изпраща сърце.Което после изчезва. И нищо не може да се докаже. Номерът отдавна не съществува…
Хората, които не са желани от любимите си, понякога си тръгват далеч и завинаги.Ето защо трябва навреме да си тръгнете оттам, където ви демонстрират неуважение и лошо настроение. Докато имате сили и здраве. Не толкова тъжно, колкото тази жена. А спокойно и учтиво.И когато ви повикат обратно, трябва много сериозно да помислите: струва ли си да се връщате?
Следващия път може да сте стари, слаби, болни, бедни. И вече няма да има къде да отидете от хората, на които изобщо не сте нужни…
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment