Има хора, които бих характеризирал с тази дума: невкоренени...
Те са като мълчаливи извънземни от непозната планета, дошли тук по погрешка.
Те работят пред обикновения човешки живот, без да попадат в неговия модел.
Те са непокаяни по природа, а не в резултат на някои горчиви последствия..
Те не заслужават шум, пошлост и арогантно напредване на всяка цена.
Те нямат нужда от никого в имота, но самите те не могат да допуснат никого достатъчно близо, за да започне да ги изследват, присвояват, опитомяват.
Неудобно им е там, където има безцеремонно нашествие, където се налагат строги условия, където се очаква да се присъединят към група.
Те нямат класическа интровертност, защото с тях рядко е лесно, а самотата не е за прибежище, а за същото непокаяние, за необяснимо земно сиропиталище, за едно странно себевъзприятие, което няма голяма сигурност.
Най-нежната нежност може да излезе от тях, но секунда по-късно те гледат с далечен поглед, не налагайки задълбочаване.
Не се привързват не защото им е студено, а защото нямат нужда.
Те винаги са сами.
През цялото време Независимо колко хора ги заобикалят, колко любов изпитват към тях и какви неволи са готови да се затворят.
Унищожават ги всички контакти, които задължават да имат поне някакъв регламент, поне някакво задължение, поне някаква систематичност.
И най-важното... не е нужно да се лекуват. Те не трябва да се разбиват по ясен стандарт. Не е нужно да се опитваш да ги спасиш, да ги стоплиш, да ги зарадваш с щастието, което не са поискали.
И не очаквай от тях да станат такива, каквито искаш да ги видиш.
Тръгват си бързо. Те не позволяват на никой да знае себе си. Те са толкова незабравими, колкото и недостижими...
Пиша за това, защото обичам да наблюдавам хората от необикновен ъгъл.
Да не търсят признаци на принадлежност към нещо в тях, нито с желание да ги оценяват, нито с напразна готовност да ги сортират по познати типове.
В днешно време, за съжаление, добронамереността не се зачита.
Всички с вълнение търсят токсичност един в друг, параноично следят нарушаването на границите, без съмнение маркират онези най-сложни личностни разстройства, които дори под професионално строго наблюдение не могат да бъдат диагностицирани.
Има само "нарцисисти", "граничари", "биполярни", "насилници", "контразависими"...
Толкова ми писна всичко това, не толкова монотонно, колкото изкривен репертоар, че просто искам добронамереност.
И искате предпазливост към всякакви данни, правото на всеки човек върху себе си, възможността да не стане ничие морско свинче.
Просто идва естествено. Толкова е просто. Много по-лесно е, отколкото да влезеш в жестока илюзия, за да се равняваш с всички, да "преодолееш" всички, да измислиш един вид щастие за всички...
Срещнете ли невкоренен човек, тогава моля, не се опитвайте да му пуснете корени.
Помогнете му за свободата му.
Лилия Град
