Ще има покана! И тогава със сигурност ще отидем на празненството.
Някои от нас ще отидат на бал.
А някои от нас няма да отидат. Защото трябва да си останем вкъщи с болно дете. Или с възрастен родител.Или трябва да отидем на тежка, нелюбима работа и да изкараме пари, за да купим храна и дрехи за всички.
А ти трябва да оправяш легла, да търкаш подове, да правиш супа, да сменяш дрехите на лежащ старец или да ходиш в болницата с майка си.
Пф, това е толкова скучно. И безнадеждно. И безинтересно.
А те те учат на други неща: как да изглеждаш по-добре на бала, как да се обличаш правилно, как да отсвириш съперница и да ухажваш принц.Или да получиш добра позиция в двора.
И този, който не отива на бал, също се учи. Критикуван. И те казват:"Трябва да живееш пълноценно! Трябва да живееш за себе си! Балът скоро ще свърши!"
Тихата служба, домашната саможертва - те не ценят това.Те ценят единствено успеха и постиженията.
По-добре би било да занесете лакомства от партито на тези, които не могат да отидат на партито.Вероятно той иска да го направи, но не може.
И те ще си помислят, че партито е приключило. Всичко свършва по някое време. Идват болестта и старостта.И ние се нуждаем от някой, който няма да отиде на празнендтво.
Някой, който да остане с нас и да не си тръгне. И да ни даде питие, и да седне до нас, и да гледаме филм за любовта.Или как се трудим в кухнята.И ще ни уверява, че не иска да ходи никъде - искрено ни уверява.
Това са хората, които държат всичко заедно, а не тези, които са постигнали личен успех и най-добре са танцували и са се забавлявали.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment