В днешно време смелостта не е много популярна, всеки е готов да ни научи на нещо, да ни даде съвет и напътствие.Учат ни да живеем в безопасност, да не поемаме рискове, никога да не напускаме зоната на комфорт, и ние се вживяваме в страховете си, после прекарваме живота си в преодоляването им, а накрая обикновено се отказваме.
А подобна позиция води човека само до застой, вместо до развитие.Хората се опитват да живеят "като в блато", да са тихи, спокойни и никой да не ги докосва, избират партньорите си в живота на същия принцип и се страхуват да променят каквото и да било, да поемат рискове и да експериментират.
А всъщност - достатъчно е да направите първата крачка - да поемете отговорност и да намерите смелост - да се потопите в мястото, където ви зове вашата Същност, която е скрита дълбоко в себе си и се опитва да стигне до вас по всякакъв начин, но умът и различните условия, собствените и чуждите илюзии, правила и догми не ѝ позволяват да го направи.
Но ако все пак се опитате да живеете без страх "по местата" - нищо добро няма да излезе от това.Много хора го правят, но тази схема невинаги работи, защото всякакви страхове, болести, поражения и загуби са много необходими механизми на нашата многоизмерна система, която просто ни предпазва от самите нас, докато ние неправилно, по метода на пробите и грешките, се лекуваме, опитвайки се да манипулираме другите.
В края на краищата най-вяжното нещо, към което трябва да се стреми човек, е не да се сблъсква и да се справя със страховете, комплексите и загубите си - това е най-илюзорният и дълъг път, а просто да започне да разбира себе си, да си отговори на въпроса "КОЙ СЪМ АЗ?", да открие своята "инструкция" за процеса на хармонично бъдеще, да следва само своя предначертан път, използвайки своите дарове и таланти, които са ни дали светът, пространството и природата.
Именно това е хармоничното развитие! Това е единственият начин да бъдем щастливи и да се радваме на всеки полъх на живота, при който всички страхове, съмнения и поражения ще се изпарят без "следа и следа", оставяйки след себе си само любовта във всичко и навсякъде...
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment