Никога няма да бъдеш същият след това, което някога направих или почувствах, и винаги ще бъде същото....
Чувствате ли се някога самотни? Самотен съм дори когато около мен има хора. Просто ги поглеждам и ги няма - не ги усещам, с изключение само на няколко души, с които понякога вървим по свои пътища, но по свои пътища - някои за няколко минути или часа, други за години и десетилетия, но отдавна знам - това не е завинаги.Аз съм... просто не съм много добър и "нормален" човек, предполагам.
Предполагам, че това са грешките и преживяванията от миналото? Много просто казано.Не, случилото се в миналото не може да бъде обозначено със самооправдателната дума "грешка". Нямам право на съчувствие или съжаление.
Много съм се ровил в различни техники и методи от миналото си, и то не само в този живот, и сега си забранявам да го правя, макар че за съзнанието ми то е като огромно и силно изгаряне, което прераства в ужасни белези.
И си забранявам да го правя - защото се уча да живея сега, без да се обръщам назад - да живея само с чувствата, без ума - и това е хубаво, но е много трудно и почти никой не го разбира и предизвиква, макар че сега всички наоколо само говорят за това с общи фрази, но малко хора го правят в действителност - и това е лошо....
И тяхното лошо се предава на моето добро и периодично това добро се припокрива, но аз не се отчайвам, нека да съм лош за мнозина - не ме интересува, интересува ме само моето отношение към другите и моят избор, а не нечие добро или лошо.При всичко това все още се опитвам да бъда сам и да не разтварям и поглъщам другите, за да бъда себе си, защото само така мога да помогна на себе си и на малък брой други...
Чувствали ли сте някога това, което изпитва един сляп човек? Колко изострени са сетивата и чувствата му, а не само физическото възприятие.Затова сега имам чувството, че съм сляп и не искам да виждам така и това, което искат да ми наложат да виждам, едва сега започвам да се уча да виждам през малък процеп всичко по друг начин, а повечето хора около мен са "като че ли" зрящи, но всъщност слепи - как всичко е обърнато с главата надолу в този свят...
Трябва да се научим да живеем в отворен свят, а не в страх, покривайки се с "чуждото" виждане за заобикалящия ни свят и за самите нас, за да ни е по-лесно и просто!
Бог създаде нашия свят за седем дни.А ние можем да унищожим всичко за част от секундата - това е силата, която имаме сега. Но можем да съживим всичко, но не толкова бързо, колкото можем да го унищожим.И колкото по-близо ставаме до Бога - толкова по-бързо се научаваме да творим, като съкращаваме времето на процеса, учейки се чрез опита си и простите промени от живот в живот....
Успех на всички по този път и слезте от пътя на бързите резултати на разрушението!
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment