Waiting

Не толкова отдавна осъзнах едно ужасно нещо: целият живот е равен на думата "чакай". Винаги чакаш нещо.Чакам кафето да се охлади.Чакаме лятото.

В очакване на Нова Година. В очакване на астероида да падне, и когато най-накрая на котката ви омръзна.Чакате съобщение във Фейсбук и телефонно обаждане.

Няма значение на колко години си - трийсет, седемдесет или пет.

На четиридесет чакаш жена ти да се прибере от работа, а на пет когато майка ти те вземе от детската градина. И чакате и чакате: заплата, края на филма, времето край морето, когато излишните килограми ще се свалят и ще дойде побелялата коса. 

Очаквате победа над страховете си и победите конкурента си.

Чакам, чакам, чакам.

В очакване на подарък и просто добра дума. В очакване на уловка и трамвай.Чакаме доставка на пица и работният ден свърши. И отново чака, чака, чака. Всеки чака всичко и винаги. И дори полковникът чака писмото, въпреки че никой не му пише.

Но най-милото е, че някой те чака и теб. Не защото нещо е нужно от теб, а просто чака, защото съществуваш.Няма значение къде те чакат: онлайн, вкъщи или в ада.... Побързайте за тези, които чакат. Понякога обикновеното "тyk" им стига, и те са спокойни, че си тук, тук си.

 Виктор Малахов