Веднъж попитах баба ми дали 70-те ѝ години са минали бързо, а тя отговори "като миг".Забавно е, че между раждането и смъртта има един миг, който минава като вода през пръстите ми, а след малко ще танцувам последния си танц със смъртта.
Така че нищо няма значение. Правете каквото искате, живейте каквото искате, просто бъдете щастливи в този последен миг.
Не разбирам само едно, ако смъртта е толкова близка и очевидна, тогава как аз, как всички ние успяваме да запълним живота си с толкова много боклуци, съмнения, съжаления, минало, което е отминало, и бъдеще, което още не се е случило, страхове, които най-вероятно никога няма да се сбъднат, ако всичко е толкова очевидно просто.
Всички сме обречени, единственото, което ни остава, е да приемем всичко такова, каквото вече е, да навлезем в неизвестното и да изпълним всеки дъх с Любов и всяко издишване с Благодарност. Какъв е смисълът да се бориш с реалността, да превръщаш живота в бойно поле, когато можеш да превърнеш тази игра в невероятно приключение, лишено от страх, но изпълнено с магия, мир, доброта, хармония и любов.
Понякога имам чувството, че цялата реалност е една огледална стая, в която се вихря колкото мога, боря се със себе си, плаша се, разсмивам се, прегръщам се, обичам се...
Дон Хуан някога е казал, че изкуството на воина е да поддържа равновесие между ужаса да бъдеш човек и чудото да бъдеш човек.Какъв велик човек е Дон Хуан...
Карлос Кастанеда
No comments:
Post a Comment