Comfortism

СТРАДАНИЕТО И "ЗОНАТА" COMFORT

Има такива хора, които постоянно страдат, тревожат се, самонараняват се, реагират много болезнено на всички събития.

Защо човек постоянно страда? Отговорът е съвсем прост - той иска да страда.Става въпрос за страдание на "равно място". Който търси, той винаги ще намери, особено при такива хора умението да страдат от детството е развито до автоматизъм. 

Важно е да се разбере и да се отговори на въпроса защо такъв човек иска да страда?

Тук си струва да се върнем към такава тема като зоната на комфорт.Терминът е доста разпространен, въпреки че много хора се объркват от думата комфорт.В крайна сметка в обичайното разбиране на думата комфорт означава удобство, нещо приятно. 

В действителност обаче "зона на комфорт" означава нещо друго - това е позната за вас ситуация, в която знаете какво да правите - това са вашите навици, модели на мислене и поведение.Това абсолютно не означава, че в зоната на комфорт трябва да е добре и наистина удобно.То трябва да е обичайно, а за много хора обичайно изобщо не означава приятно, по-скоро обратното.

Военните филми често показват такъв епизод по един или друг начин.Хората дотолкова свикват с боевете, когато има експлозии, стрелба и т.н., че не толкова самите боеве предизвикват безпокойство, колкото тишината.Мълчанието е непривично и обещава неизвестни последици. За тях битката е по-позната и удобна от затишието.

Ако човек е израснал в трудни условия, сблъсквал се е с натиск от страна на родители и околните, чувствал се е ненужен, необичан, усещал е несправедливост, преживявал е вътрешно всички негативни моменти, то за него страдалческите преживявания се превръщат в норма.

Това означава, че той е свикнал, когато се тревожи. Чувства се "добре", когато се чувства "зле", и то не защото всъщност се чувства добре, а защото така е свикнал. Той е свикнал с него, знае какво да прави с него, как да се държи в него. Това е неговата зона на комфорт.

Всеки човек се стреми към онова, което е познато и разбираемо за него, към своята "зона на комфорт". Ако зоната му на комфорт е страдание, той непременно ще намери начин да страда.Обикновено човек съзнателно търси начини да бъде в зоната си на комфорт. В същото време той не се вслушва в себе си по всички възможни начини, а избягва ситуации, в които може да му бъде наистина добре, удобно и приятно. 

Защо?

Защото "истинското добро" е извън зоната на комфорта, а това, което е наистина необходимо в живота - такива хора не знаят и не искат да забележат.В този случай те стават ограничени, като думата "ограничения" тук трябва да се разглежда не в смисъл на "глупави", а в смисъл на живеещи само в "своя коридор".

И техните ограничения и коридори трябва да бъдат силно защитавани, рекламирани и предлагани на всички - това е любим начин на взаимодействие с другите, подсъзнателен опит "да не се измъкнеш", а да огънеш другите, за да ти е по-удобно, което обикновено среща голяма съпротива от страна на близките, неразбиране и темата за манипулиране на другите.

Когато човек се чувства наистина добре, той не знае какво да прави с това, просто не е свикнал.Това води до състояние на тревожност, което постепенно се засилва. Наистина комфортното състояние е толкова непознато, толкова неясно какво да се прави с него, така че човек започва да изпитва тревога и да се притеснява, че всичко това е без причина, и може да се окаже в някаква непредсказуема беда.

А как човек може да избегне нещо неизвестно лошо? Има една много проста формула: за да избегнете нещо непознато лошо, трябва да се случи нещо обичайно лошо, т.е. нещо, с което сте свикнали от детството, знаете как да се държите в този случай, как да се чувствате и като цяло това е добре отработен и смазан механизъм.

След това се включват индивидуални вливания, които помагат да се влезе в обичайната зона на комфорт:

Човек може да си спомни за нарушенията от детството. Защо човек не иска да се откаже от миналото. Защото винаги съществува възможност да си спомни миналото и да "натика" в него обичайното страдание.Той ще попита: как да се откажа от миналото, но всъщност не иска да се откаже от него, защото за него то е важен фактор, който му позволява да бъде в зоната си на комфорт.

Възможно е да организирате живота си така, че да изпитвате страдание. Например едно дете постоянно е принуждавано да върши неща, които не иска да прави - досадна, безинтересна и монотонна работа. То се е притеснявало, чувствало се е нещастно и това се е превърнало в толкова присъщо условие, че като възрастен човек е избрал безинтересна, рутинна, нископлатена работа или децата му продължават да "възпитават" или подчинените си по този начин.

Работата не му носи нито морално, нито материално удовлетворение, но му позволява да поддържа обичайното си емоционално състояние. И той може периодично да се опитва да търси изход от тази ситуация, но не намира нищо и се връща в зоната си на комфорт. Въпреки че обективно има много възможности да промени ситуацията.

Възможно е да се намери партньор, който да поеме функциите на "генератор на страдание", което ще позволи да се остане в зоната на комфорт за дълго време. В същото време партньорите, които не са готови да се пробват в ролята на садист, някак си не са много интересни. Не е ясно какво да се прави с тях?

В крайна сметка можете просто да се заемете със саморазправа. Да се забъркам в някоя незначителна глупост, после да се оттегля в спомените, да плача, да се оплаквам, да намеря кого да обвиня - и воала - зоната на комфорт винаги е с мен. Мъка, тревога, страдание - ех, колко близки чувства за мнозина.

Хората намират много начини да бъдат наранени. Трябва да разберем този механизъм. И да се научим да излизаме от него бързо и незабавно, а не да го контролираме. Контролът тук само ще влоши нещата и само ще ги върне назад. Защо? Защото "контролът" е любимият инструмент на "страдалците" от зоната на комфорта. А "страдалците" трябва да разберат, че всичко, към което се стремят в съзнанието си, близки отношения, интересна работа, приятно общуване, вътрешен мир - всичко това е извън зоната на комфорт, или по-скоро в нейния друг план, нищо повече.

Николай Булгаков