Balance

Хармония

Лекция на Фазал Инаят Хан  

За тези от вас, които се интересуват от суфизма или знаят много за него, не е необходимо непременно да имат голяма обосновка, за да искат да говорят по темата за хармонията. Както всички знаем, самият суфизъм се опитва да изрази възгледа си за собственото си качество и учение като Послание за Любов, Хармония и Красота. А тези три думи изразяват преди всичко измерими качества, качества на проявление на битието, което в известен смисъл е всичко, което суфизмът е. Но някои от нас може би не са осъзнали напълно защо първо говорим за любов, после за хармония и накрая за красота. Не би ли трябвало да има причина тази троица да се подреди по този начин?  

В книгата си "Мистиката на звука" Инаят Хан е написал чудесна глава за хармонията. Той започва тази глава със следните думи: 

 "Хармонията е източникът на проявлението, причината за неговото съществуване и посредникът между Бога и човека."  

Тъй като съм посещавал курсовете по логическо и дефинитивно мислене, предлагани в нашите образователни институции, съм виждал какво може да си мисли средностатистическият ученик, когато се опитва да осмисли лекция на тема като хармонията. Мисълта му може да е: как може да се говори за нещо неточно, за едно непълноценно, падащо понятие, което е различно за всеки човек и всъщност не означава нищо конкретно, което може да се измери или опише. Но Хазрат Инаят Хан отговорил на това по съвършен начин, като характеризирал хармонията по единствения начин, по който тя може да бъде характеризирана и обяснена. Хармонията е посредник, посредник между Бога и човека. И самият факт, че тя е посредник и че е такъв вид посредническа връзка, духовна връзка отвъд материалното съществуване, е причината, поради която хармонията съставлява толкова съществена част в суфистките учения.  

Когато четем различните описания и други неща, които суфизмът излага за хармонията, откриваме, че тя има пет основни качества, и като възприемем тези пет точки, би трябвало да можем да получим прекрасна представа не само за хармонията като абстрактно понятие, но и за хармонията като посредник за нас самите, за всеки един в живота ни, по отношение на Бога, нас самите и света. Първото качество на хармонията е пространственото. И това, разбира се, е много трудно да се опише, и все пак, макар че може да не го осъзнаваме интелектуално, то е нещо, което всички усещаме. Повечето от вас сега несъзнателно усещат какво имам предвид.

За реален пример, показващ какво означава качеството на хармонията като пространствена, трябва да се вгледаме в свещеното писание на природата и да вземем например едно дърво, всяко дърво. Какъв неизчислим брой листа! Виждали ли сте някога едно листо да расте така, че да избутва друго листо? Едва ли някога. Има стотици и хиляди дървета с неизброими листа и те са в пространствена хармония помежду си, като всяко от тях си има място на слънцето.

Това е много прост пример за среда, в която всичко е позволено да бъде, да съществува. Ако нямаше достатъчно място за всяко листо, възникналата дисхармония би обрекла дървото на гибел. Но от този много прост, спокоен и красив пример не е толкова трудно да го разпрострем върху обикновеното ни ежедневие, дори върху нас самите тук, в тази стая, и да осъзнаем огромната мисъл и традиция, която например е вложена в това да се определи какъв да бъде размерът на столовете, на които седите. 

И когато виждаме пространствения проблем на градовете и населението или на малките офиси или организации, ние знаем, въпреки че го описваме по духовен начин, от гледна точка на хармонията, това, което психолозите, психиатрите и индустриалните психолози отдавна са описали, а именно, че човешките същества се нуждаят от пространство, от определен минимум, за да съществуват. Хармонията е пространствена. А липсата на пространство много често е една от най-големите причини за дисхармония в природата, в човека и в отношенията между човека и Бога. Колко от нас имат място за Бога във всичките си нужди и във всички идентичности на нашата епоха?  

Следващото качество на хармонията е фактът, че хармонията е нещо функционално. Това само по себе си може да бъде много трудно за разбиране. Един от най-красивите примери за хармония от гледна точка на нейната функционалност отново може да бъде открит в природата, когато видите сътрудничеството между определен вид птица и крокодил. Едната почиства зъбите на другата и двете оцеляват за сметка на другата!  

Хармонията между тях съществува само докато е функционална и веднага щом тази функция престане да бъде необходима, птицата ще отлети сита или крокодилът ще затвори устата си.  

Разбира се, има още много интересни примери. Един от най-великите примери за хармония в природата е в собственото ни тяло, където съществува фантастично сътрудничество в екологично и метаболитно отношение между хиляди видове бактерии, които работят заедно, за да осигурят хармонично съществуване на живота ни. Всички те имат една малка функционална роля, която поддържа една голяма, голяма функция, която е нашият живот. Много често, когато усещаме, че хармонията се влошава, под каквато и форма да съществува, това обикновено се дължи на факта, че функцията престава да съществува или че функционалното значение престава да бъде необходимост. 

И така, във взаимоотношенията ни с хората, един с друг и с Бога, един от най-важните аспекти, който трябва да осъзнаем, е функционалната връзка между всички нас. В триединството на проявлението и цикличното съществуване Бог се нуждае от човека. Ние сме функция на Бога и човекът се нуждае от Бога; Той е функция на нас. Но много често именно тази функция започваме да губим от поглед и именно в този момент хармонията губи своето значение.

Но щом се появят качеството пространство и функция, тогава третото и вероятно най-трудно и най-зародило се качество, което обединява двете, е целенасочеността. Това е много странно, но хармонията не може да съществува в нито една връзка, независимо дали е човешка, или божествена, без целенасоченост, което ми напомня защо самият Хазрат Инаят Хан толкова често е казвал, че човек, който живее без цел, пропилява живота си. 

Тази цел, смисълът на живота ни е нужен. И така, във всичко, във всяка връзка, във всичко, което съществува в хармония, има една цел и тази цел е да обедини възможността за повече от едно нещо. Наистина, ако във Вселената съществуваше само едно нещо, щеше ли да е необходима хармония? Не.  

Веднага щом непроявеното абсолютно Единство на Божественото започне да се изразява във всичко, което е, и всичко, което не е, тази хармония и нейната цел стават незабавно необходими, защото тя е средата, която позволява възможността за съществуване на повече от едно нещо във времето.

 И тук имаме много по-велик пример от простия пример с листата на дървото, във възможността за оркестър. Разбира се, какво друго е музикалната хармония, която обединява 120 или повече инструмента в един голям оркестър, това е хармония, която позволява едновременното съществуване, изразяването на Бога, изразяването на музиката във всички тези различни същности.  

Замисляли ли сме се някога, че същността на мистицизма в наше отношение е да научим, да допуснем възможността да съществува нещо друго, някой друг, и когато търсим хармония, какво друго търсим, освен да позволим пространството и функцията на нещо друго? Всъщност каква е причината за войните, каква е причината за разногласията между хората, каква е причината за нещастието, което всеки от вас може да има, освен липсата на мир с факта, че нещо друго също иска да съществува и да се изразява?

Но има и две други качества на хармонията, които всъщност казват много повече за хармонията, може да се каже, че са нейният тембър, нейният глас, отколкото трите, които изброих досега. Едното е, че хармонията е ритмична и че е невъзможно да отделим идеята за средата на хармонията без ритъма, за да насоча вниманието ви към един пример, който може да илюстрира този въпрос; бих искал да насоча вниманието ви към простия принцип на двигателя с вътрешно горене. 

Онези малцина от нас, които могат да разберат как работи подобно нещо, осъзнават, че времето и ритъмът на всяка експлозия трябва да се случват последователно по такъв начин, че да можем да контролираме енергията, която иначе би била дива и неукротима. И всички знаем, както и при двигателя с вътрешно горене, че колкото по-висока е скоростта, толкова по-вероятно е ритъмът да се влоши, което ми напомня, че първият и оригинален израз на ритмичната хармония най-вероятно е бил един-единствен ритъм, ритъм, който винаги е бил и винаги ще бъде. Единственият единствен ритъм, необходим за появата на първия ритъм.  

Но има и един много по-романтичен и образен пример, макар и по-далечен, за да покаже наистина, че хармонията е ритъм и че, приятели мои, можете да видите, когато погледнете в пространството. Какво друго управлява стотиците хиляди същества, телата, които вечно падат едно около друго, и им позволява да съществуват във вечно и непрекъснато движение без никакво смущение? А какво предизвиква смущения във Вселената? Или катастрофални експлозии или сблъсъци, които се случват със загуба на ритъм? И ако това не ви е ясно, помислете просто за тази малка, изключително незначителна слънчева система, чието съществуване със сигурност доказва, че в тази огромна вселена е позната хармония. 

Всички различни планети, които ритмично се въртят с точно определена скорост и продължават да падат вечно, следвайки един много велик ритъм! Осъзнавате ли, че докато всички вие седите напълно неподвижно на столовете си, в същото време се движите с фантастична скорост в различни посоки, най-малката и незначителна от които вероятно е съвсем простото, бавно движение на въртенето на тази същата Земя? Нещо повече, ние не само се въртим около Слънцето, но заедно с него обикаляме и Млечния път, а Млечният път непрекъснато се разширява и се върти във Вселената, която на свой ред отново се разширява със скорост, близка до тази на светлината. И как би могло да стане това, ако не беше ритъмът?

С надеждата, че сърцата ви са започнали да бият в нарастващия ритъм на съзнанието, позволете ми да завърша това представяне на хармонията с нейното пето качество, което е вечно или постоянно. Хармонията е нещо, което се стреми да се увековечи. Дори самият факт, че понякога успявате да постигнете близка хармония, близко приятелство с някого, е доказателство за това. 

Всички знаем, че истинските приятелства винаги са трайни, но има много, много други неща по отношение на хармонията, които показват, че хармонията има качеството на вечно съществуване. Просто помислете за тези преживявания, като например красотата, като хармония на преживяванията, с които вие самите може да сте се сблъскали в живота. В крайна сметка ще стигнете до момента, в който ще осъзнаете, че тези неща, тези усещания за хармония продължават вечно, въпреки временните трудности или дисхармония във всяка връзка.

Идеален пример за това е бракът. Самият брак не е връзка, която винаги е изпълнена с хармония, и все пак временният неуспех на няколко спора отстъпва място на това вечно продължаващо изначално качество на хармония между две души. А ритмичният ритъм на тази връзка, който с времето става все по-стабилен и въздействащ, преодолява всички смущения, които могат да възникнат. Затова в отношенията си с ближните и с Бога търсете това, което трае вечно, а не временните, лекомислени и приятни неща; трайно е това, което съществува в смисъла на хармония.  

Хазрат Инаят Хан описва, че във Вселената действат три вида хармонии. И той ги нарича вечна, универсална и индивидуална. Именно в разбирането на тези три хармонии и в сливането с тяхното действие и взаимовръзки, приятели, се крие целта на нашия живот и съществуване.

Фазал Инаят Хан