A small paradox

Хората, които са външно "ядосани", груби и сурови, почти винаги помагат в опасност. Защитени и подкрепяни. Споделяли са. А хората, които бяха любвеобилни и външно любезни, се отдръпваха.Правели са се, че не забелязват проблема.А може би наистина не са го забелязали? 

Може би просто не са имали сили. Цялата им сила е била изразходвана за външна доброта. Припряна обич и лъчи на доброта. Опитайте се да излъчвате тези лъчи през цялото време. 

И бавачката ми идва на ум. Злата бавачка в детската градина. Която спираше всеки опит да измъчва или удря слабите. Който се опитваше да удари друг, получаваше незабавен шамар от бавачката.

И силно напомняне: "Дръж ръцете си настрана! Или ще те ударя!" Всъщност тя беше справедлива. Като самия живот. Не сладка, но като цяло справедлива. Такъв е животът.

Животът е пълен с парадокси. И удари. Макар че в миналото щяха да ме нападнат за това, че го казвам. И щяха да се опитат да ме ударят по-силно. Но Нани винаги беше насреща. Животът на Нани. И тя бързо доказваше, че съм права. 

Външната доброта изисква твърде много усилия. Външната доброта винаги е за сметка на вътрешната доброта. И човек трябва да бъде учтив. Избягвайте грубостите. Но и да не светите прекалено ярко.

Затова си мисля.

Анна В. Кирянова