The comedy of tragedy

Дълго време не можех да разбера фразата на баба ми, че там където има много трагедия, започва комедията...

Как е това? Комедия в трагедия?

Тогава осъзнах.

Умът се умори да се страхува.

Този срок ще изчисли тези, които правят основните си залози на масов страх.

Баба често повтаряше, че и през войната е имало патефон(грамофон). А той изобщо не е бил да се пирува по време на чумата, а просто защото животът един ден ще се умори да се страхува и отказва да бъде в хронично страдание, в хроничен ужас, в хронични забрани до най-малка радост.

Мъдростта на тъмните времена е да не приемаш себе си, другите или случващото се твърде сериозно...колкото и парадоксално да звучи.

В даден момент си струва да се разбере, че на тази планета не са донесени гарантирана сигурност, нито свръхчовеци, нито право на изключителност.

Приемайки условията на тази проста задача, е възможно да живееш в достъпен живот.

На достъпно място, където нуждата да мислиш за гърне е не по-малко значима от високите нематериални мисли.

Където, след като плачеш, започваш същия патефон и вървиш в несъвършен танц.

Там, където мрънкаш сутрин, но и се радваш на простия факт, че имаш още работа.

Където и да мечтаеш малко за утрешния ден, но вече усещаш особен бръмчене на еднодневно безгрижие: така е сега, а после няма значение как ще бъде.

Как изведнъж осъзнаваш, че вчерашното отлагане вече е лукс на отминаващия стар свят, а днес нищо не отлагаш, а го правиш без да танцуваш с барабаните около теб, измисляш работеща мотивация (защо толкова мразя тази глупава дума, че така се римува добре с канализация? )

Когато наистина осъзнаеш, че всичко, което е наистина важно, трябва да се направи сега, а не някой ден.

Сега говорете за любов, сега създавайте, сега се помирете, сега се разделяйте със студа, сега отидете на разходка сред снеговалежите, сега се обадете на родителите си, сега спрете да стигнете до любимите си хора...

И сега да спра да се страхувам.

За да се направи това, между другото, не се изисква някаква невъобразима смелост, а здрав разум да подскаже, че тези, които са обсебени от това, да се страхуват от тях, всъщност не са страшни,

А сега започнете да живеете така, че да е ясно, че наистина живеете...

Там, където трагедията изобилства, започва комедията.

Комедия за невежи, неразбираеми, горчив и едновременно щастлив човешки живот, в който искаш да бъдеш повече.

Лилия Град