толкова мил, толкова емоционален, толкова открит.Показваше най-добрите си чувства.Отворил душата си. А вие сте се протегнали към него като цвете към слънцето.Подкрепихте и погалихте измъчената му душа, подхранихте жадното му за любов сърце...Дадохте всичко, което можехте.
А човекът си отиде и си замина.И на обажданията се отговаря неохотно, а съобщенията са сухи и кратки...Толкова боли.
И тогава, когато сте се примирили и почти сте се успокоили, когато твърдо сте решили да не се натрапвате, човекът отново се обажда или идва.Той иска да общува отново! Той се интересува от вас. Липсвате му, жадува за любов...
Гладен е точната дума.Мопасан пише за миризмата на печено месо, която ни примамва, когато сме гладни. И толкова отблъскваща, когато сме сити и доволни. А ситият човек гледа на храната с отвращение. Нито една хапка повече!
Този човек ви изяжда.Вие сте неговата храна, това е всичко.Той идва, когато е гладен.И изпитва известно отвращение, когато се насити. Той ще се нахрани и ще си тръгне.И после ще се върне, когато отново огладнее.
Тези взаимоотношения могат да продължат дълго време.Това е изтощително и обезкуражаващо.Няма смисъл да търсите причината в себе си или в сложния, противоречив духовен свят на този човек.
Той идва и е гладен. Отдалечил се е и не дава никакви новини за себе си - той усвоява храната си. Когато огладнее, той ще се върне.
Това е тъжно.Но за него другите са вкусна храна. Шиш кебап на клечка...А аз не искам да съм крайпътно кафене, където хората идват да ядат и си отиват....
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment