Всички впечатления, които правим, се създават в живота ни, а най-силното впечатление идва от словото. В Библията се казва: "В началото беше Словото. И словото беше Бог." Това ни говори за съзидателната сила на словото; словото има същата способност да твори, както и самият Бог.
На Изток децата от благороднически семейства са били учени от ранна възраст да избягват думи и изрази, които могат да доведат до нещастие, като например тези, използвани от момчетата: "Ще те убия", "Ще те застрелям"; или както казват момичетата: "По-скоро ще умра", "По-скоро всичко ще се разпадне"....
Децата са научени никога да не използват думи с разрушително значение, защото знаем, че Вселената може да има връзка с човешката дума и изречената дума може да се превърне в истина; и затова, ако човек иска да каже нещо, което не желае, по-добре да не го прави. Хората не осъзнават това. Без да осъзнават силата на думите, те могат на шега да кажат неща, които могат да причинят сериозни проблеми в техния живот и в живота на техните приятели. Затова великите учители са създали науката за думите, в която чрез повтаряне на определени думи може да се повлияе на характера на човека и на обкръжението му. Чрез използването на определени думи човек може дори да помогне на друг човек.
Характерът на човек може да бъде напълно променен чрез повтаряне на определени думи; резултатите от такова повтаряне могат да бъдат поразителни ...
Интонацията на изречената дума, музиката на дадена фраза често могат да внушат смисъл, съвсем различен от това, което думите и фразите означават в действителност. Обикновени думи като "да" и "не" могат да носят напълно различни значения в зависимост от интонацията.
Музиката на една фраза може да придаде на мисълта оттенък на искреност или сарказъм. Разбира се, не всеки може ясно да формулира какво е интонацията, която прави значението различно, или какво е музиката, която променя смисъла на фразата, въпреки че автоматично всеки може да каже обикновена дума или фраза с тона, който естествено използва, за да изрази скритото си чувство. Когато това се случи обаче, мнозина заявяват, че не са виновни, ако са били разбрани погрешно, и че няма какво да ги порицава за това, че просто са казали няколко прости думи - и наистина, ако същите думи бяха казани с друг тон, те щяха да бъдат прости....
Ако навлезем по-дълбоко в темата, ще открием, че всеки гласен звук е внушителен, внушава определени чувства и че чрез него имената и думите оказват определено въздействие върху говорещия и слушащия, независимо от формалното им значение. Например интересно е да разберем по звученето на думата защо едно цвете трябва да се нарича "цвете" и защо един камък трябва да се нарича "камък"? В звученето на "камък" усещаме, че е нещо твърдо, тежко, а в думата "цвете" - че е меко и красиво. Тези, които говорят без разбиране за интонацията и музиката, които нямат интуитивно усещане как да изразяват мислите и чувствата си с подходяща интонация, губят много в живота, защото по този начин се губи много от смисъла, който искат да изразят.
Много често чуваме хората да казват: "Казвал съм му го отново и отново, но той не ме слуша...". Възможно ли е това да се дължи на факта, че са пренебрегнали тона и музиката на речта? Непременно съществува психологическа причина, поради която човек не слуша: може би тонът е бил неправилен или музиката е била неточна...
Гласът притежава голяма тайна. Гласът на индивида кара човека да се замисли за най-различни неща - не само за неговите мисли, чувства и действия, но и за степента на неговата еволюция: за миналото, настоящето и бъдещето му. Ако десет души кажат едно и също нещо, ще открием, че всеки от тях ни е внушил различни чувства, които отиват по-далеч от думите. Докато думата прониква не по-далеч от ухото, чувството прониква по-дълбоко - в сърцето.
Гласът е този, който носи чувството, усещането; и той изразява толкова много, че колкото повече го изучаваме, толкова повече откриваме, че гласът е от огромно значение. Когато човек казва: "Говорих, но никой не ме чу", той обикновено осъзнава, че не е бил чут именно заради гласа си. Не заради това, което е казал, а заради това, което е било в гласа му. Не всеки го забелязва, но всеки го усеща неволно. Добри, мъдри, глупави, слаби или силни личности - всички те показват характера си чрез гласа си. И няма да е пресилено, ако кажем, че понякога човешкият глас изразява точно обратното на това, което е казано с думи.
Когато търсим тайната на езика в историята, откриваме, че много от езиците, които познаваме днес, произлизат от много малък брой древни езици. Но ако отидем отвъд това, което ни позволява историята, ще открием, че всички езици произлизат от един език - език, който човешката раса познава от люлката, език, който човекът е научил по интуиция. Имената, които той е давал на нещата, са произлизали от това, което всяко нещо му е подсказвало; той е наричал нещата според това, което е усещал интуитивно, като ги е гледал или усещал.
Ето защо, колкото повече се доближаваме до древните езици, толкова повече откриваме тайната на психологическото внушение. Защото всяка дума в древните езици има психологическа стойност и въздейства със значението си толкова дълбоко, че ефектът ѝ може да се сравни с този, който може да внуши реална вещ. Съзнанието ни, покварено от новите езици, които сами по себе си са били изкривени от смесването, не може да изрази или предаде напълно чувството, което откриваме в древния език, който притежава силата на внушението не само заради значението на думата, но и заради природата, характера и тайната на нещото, с което тя се отъждествява.
Именно на този принцип се основава мантра йога. Думи, израснали от интуицията на йоги и мислители, които са носители на значения с изключителна дълбочина - такива думи са били съставени с цел да бъдат използвани от адепти, които са ги повтаряли и са извличали полза от повторението им. Мантра йога означава наука за думите, които са свещени и могат да помогнат на човека в неговата духовна еволюция. Йогите са работили на този принцип в продължение на хиляди години и са открили великата тайна на силата на думите.
Суфите във всички времена са следвали същия принцип на използване на думи, които внушават определен смисъл, който е желателно да се извлече навън и да се превърне в жизнена реалност. Без съмнение човек трябва да знае значението на свещените думи, които изрича: това дава хилядократно усилие за въздействие. А в случай на дума, зад която стои силата на концентрацията и искреното чувство, изречена на глас, тя има по-голяма сила от концентрацията в мълчание.
Силата на внушението на свещените думи въздейства преди всичко върху духа на човека, като му помага да развие онова качество, онази добродетел, онова достойнство, онази сила на вдъхновението, която словото внушава. Механизмът на нашето вътрешно същество е такъв, че всяка дума, която човек повтаря много пъти, с всеки следващ път става все по-жива. И ако човек повтаря някоя свещена дума в продължение на петнадесет минути, въздействието на тази дума продължава през целия ден и нощ, защото духът я повтаря непрекъснато.
Друг ефект от такова повтаряне е, че думата се отразява във вселенския дух и тогава вече вселенският механизъм започва да я повтаря автоматично. С други думи, това, което човекът повтаря, Бог започва да повтаря след него и го повтаря, докато то се материализира и стане реалност във всички равнища на битието.
Съществуват опасни думи. Всъщност има толкова много опасни думи, че е невъзможно да предупредим хората за всички тях. За да се избягват някои от тях, които носят негативен ефект, в някои слоеве на обществото в Индия съществува забавен обичай. Вместо да се казва: "Когато се разболееш, ще те посетя", там е прието да се казва: "Когато се разболеят враговете ти, ще те посетя".
Мистиците от всички времена са отдавали голямо значение на тайната на словото и всеки адепт, който е проявявал постоянство, търпение и доверие, е постигал желания резултат.Да, точно така: упоритост, търпение и доверие - и трите неща са необходими, за да се изпълни мистичното дело чрез силата на повторението....
Хазрат Инаят Хан
No comments:
Post a Comment