Freedom, everyone can be

Хората толкова бързат. Толкова бързо се обаждат на някой обичан, някой друг. Започват да се молят за човека от първия ден на запознанства. Те рисуват перфектни образи за себе си, перфектен живот.

Но какво ли ще се получи?

Всички тези рисувани надежди са отнесени от първия вятър. И когато сгрешиш в човек или се разстройваш по някакъв начин, се запълваш с празнота, която няма какво да запълваш, малко начини да се разсееш от нея. Никога обаче не знаеш коя от слабостите ти ще се окаже най-силната ти точка.

Понякога просто трябва да почакаш. Спри и чакай...

Слушай себе си, усмихвай се, съгласявай се с всички, но после прави това, което мислиш за правилно. И поемете отговорност за това!

Най-опасното оръжие е способността да слушаш и чуваш...аз и другите, само мълчаливо. Променя всичко безкрайно, нищо и никой не може да му се изправи, а това е най-хубавото нещо на света...

Има Хора, които наистина обичат да играят. Играят си на чувства, емоции, мечтите ви, обичат да строят замъци във въздуха и да ви водят по тези красиви коридори, използвайки всякакви лъжи и манипулации.

Смятат се за звезди на собствената си малка сцена и създават нови и нови роли за себе си, с времето напълно се потапят в тях, заличавайки стереотипите кои са всъщност. Жал ми е за тях, въпреки че не ми е жал за никого, просто е трудно да ги видя изгубени и вкопчени в който и да е образ, който харесвам сега.

Понякога имам привилегията да бъда публика на такова представление, където смяната на декорацията и костюмите ме впечатлява със своята изисканост. Браво, крещя мислено и мятам букета, защото шоуто иска да се играе. 

Мисля да гледам още едно представление. Винаги съм се чудила дали има граница за такива хора и къде са те на това дъно, когато трябва да спреш и да се запиташ, коя съм всъщност и да започнеш да го разбираш?

Много важен момент - ПРИЗНАНИЕТО, всичко започва от него... Признайте, че целият свят е свободен - всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Признавам, че греша или че не знам нещо, че още не съм перфектна и не изисквам другите да го правят, признавам, че съм паднал на своите и чужди очаквания, че съм измамил себе си и другите, признавам, че моята гордост и това умът ми само ме ограничава, и още много.

Докато не дадете на света свободата да се съгласява или да не се съгласява с вас, докато не дадете на всеки човек свободата да ви обича или да не ви харесва, да одобрява или да не се съгласява, да гледа на нещата така, както сте или иначе, докато не дадете на никога няма да се освободиш... и на първо място, от кого се мислиш...

Николай Булгаков