Понякога чакаме, а понякога караме някого да ни чака.Понякога срещаме някого и ни се струва, че това е цяла вечност, а понякога го изпровождаме и разбираме, че така е трябвало да бъде.
Понякога се стремим да общуваме, да разширяваме кръга на познанствата, бързаме за някъде, бързаме за някого, а понякога просто искаме да затворим очи и нищо друго не ни е нужно - само ти и тишината, която вдъхва спокойствие в душата и ума ти.
Понякога изключваме всички телефони, само за да не ни безпокои никой, а понякога седим, покрити с телефонни тръби, и не можем да дишаме, треперейки от нетърпение, в очакване на едно-единствено обаждане.
Понякога чакаме бурна страст, като в любовен роман, а понякога една целувка е достатъчна, за да усетим цялата нежност и дори страст. А когато си тръгваме, никога не си тръгваме докрай и оставяме част от себе си на този, с когото се сбогуваме, а той, дори и много да иска, никога няма да може да захвърли тази част "в спама", защото сливането и поглъщането е основната същност на тази игра с гордото име "Живот".
Понякога се увиваме в одеяло и пак не можем да се стоплим, защото всъщност ни е студено не навън, а там вътре, в сърцето...
Единствената истина е тази, която откриваме за себе си. Животът е безумно красив, когато започнеш да го забелязваш.
Всичко това са думи.Няма значение кой го е казал и как някой се чувства по отношение на него. Важно е само как думите резонират във вас, събуждайки естествената Същност и радостта от съществуването.
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment