Invisible changes

Най-важните дни могат да бъдат незабележителни.Незабележителни. Обикновени. 

Човек чака избавление, спасение, изцеление, чака повратната точка на съдбата.И му се струва, че това избавление, важна среща или изцеление трябва да е ярко, значимо, забележимо събитие.Денят трябва да е необичаен, запомнящ се! 

И това е ден като ден.Със своите обикновени събития и познати тежести. Нищо особено не се случва. Като в разказа на Ерофеев: чистачката остъргва асфалта с лопата.От покрива капе. В небето има облаци, а няма време да се погледне към небето.Трябва да се занимаваш с обикновените си дела, да започнеш един обикновен ден и да го изживееш както обикновено. 

Но в този ден се случва най-важното нещо. Започва промяна, случва се малко събитие, промяна, промяна към по-добро.Става малко по-добре. И заплахата се отдалечава. Силата започва да се натрупва, вместо да се губи. И новият човек, с когото сме се запознали и за когото не сме се замисляли на срещата, ще помогне за решаването на проблема. 

Нищо не се е случило. Предполагам. Болният все още лежи там по същия начин. Или ние все още се чувстваме по същия начин - не толкова....Все още има заплаха. Все още има липса на нещо. Нещата все още са същите. Няма подаръци от съдбата, няма гръмотевични фойерверки, няма радикална промяна в ситуацията. 

Но просто изглежда така.И денят, незабележим, обикновен, в който сякаш не се е случило нищо особено, всъщност е ден на спасение и промяна към по-добро. 

Дълбоките процеси са поели в нова посока. Но ние не го виждаме.Освен ако особено чувствителните хора не кажат: "По някаква причина се чувствам по-добре в душата си. Въпреки че нищо особено не се е случило!".

Добре е, че нищо особено не се е случило. Изцелението и подобрението започват постепенно.А завоят на огромния кораб на съдбата не се забелязва от пътниците - понякога изобщо не се забелязва.И малко хора разпознават, че са преминали покрай айсберг например. И са плавали прозаично нататък.....

Щастливите промени и щастливото избавление се случват незабелязано, в един обикновен ден, незабележим.Именно така често се случва.И човек трябва да е благодарен за този ден.Трябва да сте благодарни за всеки ден, за деня, в който нищо не се е случило. Предполагам. 

Но от този ден започна промяна към по-добро. ЩМалка промяна, като мънички избледнели цветя на разтоянието.Скромен намек за началото на пролетта.....

Анна В. Кирянова