Егоизмът е илюзиозен жерав на превъзходство във всяка посока, която е човешка, мъжка, женска, еволюционна, информационна, ментална, емоционална, чувствена, и още много такива - всичко е в хармония, а в крайна сметка - по-ниско от самия човек и на живота му.
За един егоистичен човек, една винаги спечелена битка се превръща в изгубена битка.За такъв човек винаги има въпроси за сравнение и превъзходство, вечен замах, от който е невъзможно да излезеш, без да започнеш да ги забелязваш, разпознаваш и спираш...
Един хармоничен човек никога няма да бъде първи, нито последен, никой над него, никой под него... умее да балансира на място и навреме, да каже, да изрази себе си и да мълчи, и задължително вътрешно да мълчи - да се махне от мъчителния си ум и его...
Той просто съществува, няма нужда да доказва нищо, той само споделя от излишъка на собствения си опит и визия, без да претендира за значението му, той учи и оценява своята и чужда природа и уникалност...
Хората много обичат да намират враг отвън и да ги обвиняват в проблемите им по различни начини, но след като овладееш егоизма си, веднага разбираш, че около теб има само приятели и помощници...
Няма по-добри учители сред нас от тези, които всеки ден се докосват до живота ни и не знаят, че той е твоят учител, а ти знаеш как да го забележиш, да го чуеш, да го прилагаш и просто да го оцениш...
Николай Булгаков
No comments:
Post a Comment