Те ни помагат да преминем през определен участък от пътуването. Да се справим. Или ни връщат към живота с поток от емоции. Връщат ни към живота.
А после си отиват, изчезват. Пътищата ни се разминават. Или може би те са отнесени от вятъра на съдбата, тези хора. Те са с нас, докато вятърът не се смени.
Толкова много се нуждаем от тях. Бяхме привързани към един човек с цялото си сърце, толкова ни беше хубаво заедно! Втурнахме се към него с цялата си душа. Хванахме се здраво за ръката му!
Но това беше прощално ръкостискане.
Човекът зави зад ъгъла и изчезна.
И цял живот си спомняш за тази среща. Този човек го срещнахме само за известно време. И се съживи. И възвърнахме силите си. И успяхме да продължим напред.
Защо трябваше да се разделим? Защо се срещнахме само за известно време? И да помним за цял живот?
Ще ви кажа едно тъжно и истинско нещо: всички ние се срещаме тук само за известно време.А след това изчезваме. И трябва да ценим малкото време, с което разполагаме.Всички ние сме временни.
Дръжте се здраво за тези, които обичате.И не отлагайте любовта и прошката твърде дълго. Кой знае кога вятърът ще се промени? На земята няма вечни неща.
И срещите с временни хора ни напомнят за това.Раздялата е неизбежна.
Благословия е, че всички ние се срещнахме тук.За известно време...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment