В далечния парк се намират руините на замък - порутена кула и стръмно старинно стълбище със заличени стъпала.
Руините са неугледни на външен вид. Това не е възхитителен дворец със снежнобели колони и лазурни стени. Стари тухли, кула, стълбище....
Това е стълбище, по което се изкачват малко хора. Но трябва да го направят. Защото е истинско чудо. Красота и доброта.
Една красива статуя.
Същото е и с хората. Човек не е много красив на повърхността. А вътрешният му свят е загадка и мистерия. Всички минават покрай него.
Но вътре в душата на човека се крие истинско съкровище.
Но в тази неугледна кула човек рядко поглежда навътре. Да не говорим за изкачването на стълбите, малко са тези, които искат да се изкачат по тях. Да полагат усилия...
Но този, който се е изкачил - той няма да се разочарова. И ще намери щастието на любовта и вярното приятелство.
Трябва да погледнете навътре. И да изкачиш стълбата, за да видиш истинското лице на другите хора...
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment