The weight of stories born in wars

По време на блокадата това момиченце е евакуирано от Ленинград. Името ѝ е Леночка.Забравила е фамилията си, била е толкова малка и изтощена. Загубила е цялото си семейство: майка си, баба си, по-големия си брат.И я намерила специална група от изтощени момичета - тогава те обикаляли апартаментите през ужасната блокадна зима, търсейки деца, чиито родители са починали или умират....

Намерили Леночка и успели да я изпратят за евакуация. Тя не помнеше как са пренасяли децата в клатещ се камион по леда, не помнеше как е стигнала до сиропиталището, беше малка. Като измършавяло джудже с голяма глава на тънък врат.....

И вече не искаше да яде. Това се случва при дистрофията. Тя лежеше в леглото или седеше на стола до печката. За да се стопли. И мълчеше.

Мислеха, че Леночка ще умре. Много деца умираха при евакуацията; тежко изтощение и нямаха сили да живеят и да се хранят. И да играят. И да дишат...

А еднокракият нагревател, фронтовият войник, чичо Коля, на около двайсет години, сви кукла от стара кърпа. Някак си я подрязал, навил я, зашил я и се оказала грозна кукла. Той нарисувал очите и устата на куклата с химически молив. И нос с кукичка.

 

Дал куклата на Леночка и казал сериозно: "Ти, Леночка, люлей куклата. И я научи да се храни добре! Сега ти си майката на куклата. И се грижи по-добре за нея. Защото тя е болна и слаба. Тя дори не плаче!"

И тази Леночка изведнъж се вкопчи в куклата и я придърпа към себе си. И започна да я люлее и да я гали с тънките си ръце. А на вечеря хранеше куклата с каша и й шепнеше нещо нежно. А самата тя ядяла каша и парче хляб, - в евакуацията не я хранели с кисели краставички....

 

Така Леночка спеше с куклата и я грееше до печката, прегръщаше я и се грижеше за куклата. Грозна кукла, направена от стара кърпа с нарисувани очи..

 Момичето оцеляло. Защото не можеше да умре; трябва да се грижиш за една кукла, нали разбираш? Да се грижиш за някого е огромна жизнена сила за някои хора.

Като това момиче. Което после станало медицинска сестра и живяло дълъг живот. И ръцете ѝ винаги бяха заети. А сърцето й - изпълнено с...

 

Анна В. Кирянова

по действителен случай